— Ясно.
— Пекинезката очевидно познаваше отблизо сър Родерик Глосъп, защото братовчед й Лайънел бил лекуван от него, и от описанието й ми светна, че не може вие да сте той. Тъй че нямаше как вие да не сте вие.
— Безупречно разсъждение.
— А докато размишлявах върху възможните мотиви да ме баламосвате, Валери подсмръкна и заяви, че несъмнено сте замислили някакъв адски заговор в този древен дом и искате да ме отстраните от пътя си. Което признахте и вие. Страшно интелигентно момиче.
— Страшно. Понякога съм си мислил, че няма да е зле да се задави.
— И в резултат на цялата работа тази сутрин тя отиде в Икнъм, за да се увери, че не сте там, а намерението й беше да дойде и да ви изобличи от игла до конец. А аз реших да тръгна по-рано и да пристигна преди нея. Защото, въпреки че всичко между нас е простено и забравено, тъй да се каже, и любовта се възцари на трона си както преди, има една дреболия, свързана с Поли, която още гъделичка любопитството й. Заяви по начин, който не ми допадна, че Поли трябва да е много хубаво момиче, а моето твърдение в смисъл, че е грозновато създание, което съм завел на бала от чисто състрадание, не бе прието за чиста монета. Поведението й ми се стори на момиче, твърдо решено да провери само.
— Така че желанието ти тя да дойде и сама да се увери как изглежда Поли, не пламти неудържимо?
— Дори никак — искрено призна Хорас. — Затова при първа възможност дойдох да предупредя Поли да изчезва, докато е време.
— Много умно.
— Обадих й се от „Гербът на Емсуърт“ и й определих среща пред портите на замъка. После се отфучах и представете си смайването ми, когато, слизайки от колата, забелязах Рики да се смъква от задната броня.
— Сигурно бая си се стреснал.
— Направо подрипнах. Хукнах като полски заек, а когато изминах около километър и половина, видях, че съм извън територията на замъка, и спрях да обмисля положението. Разбрах, че след като съм изпуснал Поли, най-доброто, което мога да направя, е да намеря вас. Естествено, знаех коя е стаята ви и се промъкнах с идеята да ви изчакам, докато дойдете да се преоблечете за вечеря. Така щях да ви сгащя и това щеше да е краят на една твърде лепкава вечер.
— Вероятно искаш аз да открия Поли и да й кажа да се омъгли, когато дойде Валерия?
— Точно така.
— Тя ще бъде отстранена. Вече имам чувството, че никой от нас няма да е тук да приветства милото момиче с добре дошла при пристигането му. Спомням си как наскоро казах на племенника си Понго, че ние, Туисълтънови, никога не бягаме, но всяко правило си има изключенията. Ако Валерия докладва в Генералния щаб, че ме е заварила в замъка Бландингс да се представям за виден психиатър, последствията могат да разтърсят човечеството. Но ако замина преди пристигането й, ще мога да се вместя в рамките на твърдото отрицание. Тъй че бъди спокоен, момчето ми, без да губя време, ще свикам младите си съучастници и ще драснем към Лондон с колата ти. За разлика от арабите, които спират да сгънат шатрите си, преди тихичко да се измъкнат, ние няма дори да си съберем багажа.
— Но как да се добера до колата? Рики я дебне неотлъчно.
— Мисля, че ще успеем задоволително да решим дребните ти затруднения с Рики. Първият ми ход ще е да отида и да му обясня всичко. Предлагам да стоиш тук, докато се върна. Ако предпочиташ да се скриеш в гардероба, в случай че чичо ти реши да надникне, а той не пропуска и най-незначителната възможност да поникне там, където никой не би го посял, нямаш проблеми. Чувствай се като у дома си.
Вечерта беше хладна и ароматна и лек бриз полюшваше клоните на дърветата, докато лорд Икнъм се прокрадваше по алеята. Напук на надвисналата опасност, духът му бе спокоен. Съжаляваше, че се налага да напусне скорострелно замъка Бландингс, който беше обикнал като приятно място, пълно с интересни хора, но разбираше, че часът е ударил. И в края на краищата, разсъждаваше той, работата беше свършена. Поли бе получила парите си, Понго бе получил обещание за своите, а Императрицата бе защитена от попълзновенията на херцога. Усещаше, че наистина няма какво да го задържа. Единствено му оставаше да уталожи избухливия млад поет на Поли и нещата можеха да се смятат за приключени.