— Знаеш ли. Том, че всички ще бъдем продадени? — запита Адолф.
— Откъде знаеш?
— Скрих се зад завесите, когато мисис говореше с адвоката си. След няколко дни ще ни изнесат на публична Продан, Том.
— Да бъде волята божия! — отвърна Том, скръсти ръце и тежко въздъхна.
— Никога няма да намерим такъв господар — каза Адолф унило. — Но аз предпочитам да ме продадат, отколкото да остана при нашата мисис. Том се отдалечи. Сърцето му се сви от болка. Надеждата за Свобода, мисълта за жена и деца далеч от него заплуваха в съзнанието му — така се явяват на моряка, който претърпява корабокрушение пред самото пристанище, върхът на камбанарията и любимите покриви на къщите от родното село, само за миг, за последно прости… преди да изчезнат завинаги зад бурните вълни…
Том скръсти ръце на гърдите си и задържа задавящите го горчиви сълзи. Нещастният човек толкова силно, неудържимо копнееше за свобода, че му беше много тежко да понесе такъв удар и колкото повече той повтаряше: „Да бъде волята ти“, толкова По-тежко му ставаше.
Той отиде при мис Офелия, която след смъртта на Ева се отнасяше към него с особена доброта и уважение.
— Мис Фели — обърна се той към нея. — Господарят Сен Клер обеща да ме освободи. Той ми каза, че е направил необходимите постъпки… Може би, ако мис Фели бъде така добра да поговори за това с мисис, тя ще иска да изпълни волята на господаря.
— Ще й говоря. Том, и ще направя всичко, каквото мога — отговори мис Офелия, ч но ако това зависи от мисис Сен Клер, няма голяма надежда. Все пак ще опитам.
Този разговор стана няколко дни след случката с Роза, когато мис Офелия беШе заета с подготовката за предстоящото си заминаване у дома на север.
Като поразмисли сериозно, тя реши, че може би е проявила сприхавост и по-остър език при предишния си разговор с Мари и затова реши да бъде по-сдържана този път и колкото се може по-отстъпчива. И ето че добрата жена се вдигна, взе плетивото си и реши да отиде в стаята на Мари, да бъде колкото се може по-любезна, да вложи всичката си дипломатическа ловкост, на която е способна, и да води преговори за освобождаването на Том.
Мари лежеше на дивана, опряла лакът върху куп възглавници, а Джейн, която току-що се бе върнала от пазара, й показваше мостри от хубави черни платове.
— От този ще взема — каза тя, като избра един от тях, — но не знам дали е достатъчно траурен.
— Боже мой, мисис — започна словоохотливата Джейн. — Жената на генерал Дербенон веднага след, неговата смърт миналото лято носеше същия плат и й стоеше прекрасно!
— Ти как мислиш? — запита Мари мис Офелия.
— Аз не зная как е прието у вас — отговори мис Офелия. — Ти по-добре можеш да прецениш.
— Работата е там — каза Мари, — че аз просто нямам какво да облека, а тъй като напущам имението и заминавам идущата седмица, трябва да се реша.
— Толкова скоро ли заминаваш?
— Да. Братът на Сен Клер ми писа — и той, и адвокатът са на мнение, че е най-добре мебелите и робите да се изнесат на публична Продан, а къщата да се остави на грижите на адвоката.
— По този въпрос исках и да поговоря с тебе — каза мис Офелия. — Огъстин обеща да освободи Том и започна да прави необходимите постъпки. Надявам се, че ще направиш необходимото, за да се завърши тази работа.
— И дума не може да става — рязко отговори Мари. — Том е един от най-ценните негри тук. Освен това за какво му е свободата? Той е много по-добре така.
— Но той от все сърце жадува да бъде свободен, а и господарят му обеща да го освободи — продължи мис Офелия.
— Как не? — каза Мари. — На тях всички им се ще да са свободни, защото са едни такива недоволници и винаги искат това което не е възможно. А аз лично съм поначало против освобождението на негрите. Когато негрите се намират под грижите на господар, те работят и са почтени. Освободиш ли ги, стават мързеливи — не щат да работят, пропиват се, стават долни, негодни хора. Стотици пъти съм виждала подобни случаи. Свободата не е полезна за тях…
— Но Том е толкова трудолюбив, смирен и набожен.
— Та какво от това? Виждала съм стотици като него… Те са добри само докато са под грижите на господаря — това е то.
— Но да допуснем — настояваше мис Офелия, — че като го изнесете на публична Продан, той попадне в ръцете на лош господар.
— Глупости! — отвърна Мари. — И един на сто от добрите негри не попада на лош господар. Повечето господари са добри, каквото и да се приказва… Аз съм родена и съм израсла на Юг и не знам нито един господар, който да се отнася зле със своите роби дотолкова, доколкото заслужават. Не се безпокоя ни най-малко в това отношение.