Выбрать главу

Малко преди да почне търгът, нисък, набит мускулест мъж си проби път през тълпата, и то така настойчиво, като че го очакваше много бърза работа. Той беше облечен с карирана риза, широко отворена на гърдите, и износени мръсни панталони. Като стигна до негрите, той започна внимателно да ги разглежда. Още щом като го видя, Том бе обхванат от инстинктивен ужас и отвращение и колкото повече се приближаваше човекът, толкова повече се увеличаваше отвращението му. Кръглата му глава, големите сиви изпъкнали очи, рошавите му руси вежди и твърдата му като четина избеляла от слънцето коса му придаваха, трябва да признаем, доста непривлекателен вид. Той дъвчеше тютюн и от време на време от грубата му грамадна уста изхвърчаха със страшна сила струи тютюнев сок. Ръцете му бяха огромни, обгорели, покрити с лунички и много мръсни с дълги неорязани нокти. Този човек без всякакво стеснение започна да оглежда робите един по един. Като дойде до Том, той го хвана за челюстите, разтвори му устата, за да му прегледа зъбите, накара го да запретне ръкава си, за да види мускулите му; после го завъртя и му заповяда да подскокне няколко пъТи, за да изпита пъргавината му.

— Откъде си? — късо го запита той, след като завърши прегледа.

— От Кентъки, господарю — отговори Том, като поглеждаше настрана, сякаш търсеше отнякъде избавление.

— Какво работеше там?

— Управлявах имението на господаря.

— Как не! — отвърна непознатият и отмина нататък.

Той погледна Адолф, но само се изплю на добре лъснатите му ботуши, презрително изръмжа и продължи прегледа си. Сега пред него бяха Сузан и Емелин. Той протегна мръсната си ръка и издърпа към себе си девойката, попипа ръцете, шията й, погледна зъбите й и я блъсна към майката, чието търпеливо лице се свиваше от болка при всяко движение на този отвратителен човек.

Изплашено, момичето се разплака.

— Млъкни, негоднице — извика продавачът. — Търгът започва, а ти си се разхленчила!

И търгът започна.

Адолф беше продаден за солидна сума на младия джентълмен, който беше изявил желание да го купи. Другите слуги на Сен Клер също бяха продадени на разни купувачи.

— Сега е твой ред. Чуваш ли? — обърна се към Том продавачът.

Том се качи на площадката и уплашено се озърна наоколо. Всички звуци се сляха в слуха му и той чуваше само неясен шум, гласа на продавача, който хвалеше стоката на английски и на френски език, и наддаванията на купувачите… Само миг и Том чу последния удар на чука — в ушите му прозвуча последната сричка на думата „долари“, когато продавачът обяви цената му, и всичко беше свършено. Той имаше нов господар!

Изблъскаха го от площадката. Ниският човек с кръглата глава го хвана грубо за раменете, бутна го настрани и рязко му извика с дрезгавия Си глас:

— Ти стой тука!

Том почти нищо не разбираше. А търгът продължаваше. Отново тракане и шум — ту на френски, ту на английски, чукът удари и Сузан беше продадена. Тя слезе от площадката, спря се и отчаяно прогледна назад; дъщеря й протегна ръце към нея. Майката, пронизана, от смъртна болка, обърна очи към човека, който я бе купил. Той изглеждаше почтен джентълмен на средна възраст и имаше добродушен вид:

— О, господарю, моля ви, купете дъщеря ми! — Бих искал да направя това, но се страхувам, че няма да ми стигнат парите. — И той състрадателно погледна как Емелин, смутена и уплашена, се качваше на площадката. Бузите й, обикновено бледи, сега пламтяха, очите й горяха от трескав огън и майка й простена, като видя, че тя сега изглежда още по-красива. — Ще направя всичко, което средствата ми позволяват — каза добродушният джентълмен. Той се приближи към естрадата и се включи в наддаването, но скоро млъкна — цената на девойката бързо растеше и стана много висока за неговите средства. Продавачът се разгорещи, но участвуващите в търга замлъкнаха един след друг. Останаха само двама — един стар благородник и нашият познат с топчестата глава. Старикът продължаваше да увеличава цената, като измерваше с презрителен поглед своя противник, но преимуществата бяха на страната на човека с топчестата глава както по упоритост, така и по дълбочина на кесията. Още миг и търгът ще свърши — чукът удря, — девойката се пада на него.