Том и Хейли се клатушкаха по прашния път, зад тях оставаха едно след друго местата, които Том добре познаваше, докато най-после имението остана далеч и те излязоха на широкия път. След като изминаха около една миля, Хейли внезапно спря пред вратата на една ковачница, извади чифт белезници и влезе вътре.
— Не стават за него, малки са — обясни той, като показа белезниците и посочи Том.
— Господи, та това е Том! Нима Шелби го е продал? — учудено извика ковачът.
— Да, продаде го — отвърна Хейли.
— Не, не е възможно. Просто не мога да повярвам — каза ковачът. — Но защо му слагате белезници? Та той е най-честният, най-добрият негър, който…
— Да, да — прекъсна го Хейли. — Именно добрите ви негри гледат да избягат от господарите си. На глупавите им е все едно къде ще отидат. А пияниците и безделниците не искат и да знаят и даже им харесва да ги мъкнеш от едно място на друго. Но негрите от първо качество мразят това като чума. На такива трябва да се слагат вериги. Оставиш ли им краката свободни, ще ти избягат като нищо!
— Да — каза ковачът, като ровеше из инструментите си. — Нашите негри от Кентъки, чужденецо, се плашат от южните плантации. Та те мрат там като мухи!
— Вярно, умират като мухи — потвърди Хейли. — Климатът ли е причина, нещо друго ли, но бързо свършват — и затова пазарът за негри там е много оживен.
— Като си помисли човек, жалко е! Да пратиш на явна смърт в захарните плантации един такъв мил, тих и предан човек като Том.
— Ех! Не е чак толкова за съжаляване. Аз обещах на Шелби да го наредя добре. Ще го продам като слуга на някое старо почтено семейство й ако свикне с климата и не умре от треска, ще бъде много добре. Какво повече може да очаква един негър?
— Но той нали има жена и деца?
— Е, ще си намери друга. Жени на този свят колкото щеш — отговори Хейли.
Докато се водеше този разговор. Том седеше много натъжен в колата пред ковачницата. Внезапно той чу тропот на конски копита зад себе си и преди да се опомни от изненадата, младият мистър Джордж скочи в колата, хвърли се на шията му и зарида.
— Това е подло, подло! Както и да се оправдават — това е подло, низко, долно! Ако бях голям, те нямаше да те продадат? Те нямаше да посмеят! — възбудено и възмутено викаше Джордж.
— О, мистър Джордж, колко се радвам! — извика Том. — Не можех да се примиря с мисълта, че заминавам, без да те видя. Нямам думи да ти кажа колко много се радвам!
Том се раздвижи и Джордж забеляза веригата.
— Какъв позор! — извика момчето и вдигна юмруци. — Аз ще смажа този негодник! Ще го смажа!
— Недей, мистър Джордж! И говори по-тихо, моля ти се. С това няма да ми помогнеш, само ще го озлобиш.
— Добре, тогава няма нищо да му направя — само заради тебе. Но не е ли подло, чичо Том! Не ми казаха нито дума. Не ми написаха нито един ред. И ако не беше Том Линкън, нищо нямаше да знам. Но хубаво ги наредих всички в къщи.
— Не трябваше така, мистър Джордж!
— Не мога да мълча. Та това наистина е срамота!… Виж, чичо Том — каза той шепнешком и се обърна гърбом към ковачницата.
— Аз ти донесох моя долар.
— О, мистър Джордж! Няма да го взема, за нищо на света — каза Том, дълбоко трогнат.
— Ще го вземеш, ще го вземеш. Виж какво, аз казах на леля Клоу и тя ме посъветва да го пробия и да прокарам конец през дупката; така ти ще го носиш на врата си и този негодник няма да го види. Иначе ще го вземе. Но право да ти кажа, Том, много ми се иска да го набия — ще ми стане по-леко.
— А за мене ще стане по-тежко, мистър Джордж. Недей, моля ти се.
— Добре, заради тебе няма — каза Джордж и бързо завърза конеца на врата на чичо Том. — Ето сега закопчей добре палтото си, за да не се вижда, и го пази, а като го погледнеш, винаги си спомняй, че един ден аз ще дойда за тебе и ще те отведа в къщи. Ние говорихме с леля Клоу и аз й казах да не се безпокои, защото това ще бъде и моя грижа. Няма да оставя баща си на мира, докато не те откупи.
— О, мистър Джордж, не бива да говориш така с баща си!
— Но аз нищо лошо не казвам, чичо Том!
— Мистър Джордж — каза чичо Том, — бъди добър. Помисли колко хора те обичат! Грижи се винаги за майка си. Не прави нито една от тези глупости, които другите момчета правят и с това оскърбяват майките си. Вярвай ми, мистър Джордж, много неща господ ни дава по два пъти, но майка само веднъж. И сто години да живееш, мистър Джордж, никога няма да срещнеш друга такава жена като твоята майка. Бъди винаги близо до нея и като пораснеш, бъди нейна утеха, доброто ми момче. Обещаваш, нали?