— Да, разбира се, бедни приятелю! Разбира се! — със сълзи на очи и с треперещ глас отговори старият джентълмен и взе брошката.
— Кажете й още — продължи Джордж, — и това е моето последно желание, ако може да избяга в Канада, да отиде там. Няма значение, че господарката й е добра и че обича своя дом. Молете я да не се връща, защото робството носи само мъка. Кажете й да възпита нашето дете като свободен човек и тогава то няма да страда като мене. Кажете й това, мистър Уилсън, нали ще й го кажете?
— Да, Джордж, ще й кажа. Но аз вярвам, че няма да загинеш. Имай кураж — ти си смел човек! Имай вяра в бога, Джордж. От сърце желая да излезеш благополучно оттука, въпреки че… Това е всичко.
— А нима има бог, комуто да се вярва? — с такъв отчаян глас извика Джордж, че прекъсна стареца посред думите му. — Такива неща съм видял през живота си, че не вярвам да има бог. Вие белите не знаете какво чувствуваме ние. Ако има бог, той е само за вас. Нима има бог и за нас?
— Недей… Не бива да говориш така! — каза старият джентълмен и едва възпираше сълзите си. — Не се отдавай на такива мисли. Бог ще ти помогне и всичко ще се оправи, вярвай ми.
— Благодаря ви, приятелю, за тези думи. Няма да ги забравя.
Глава XII
НЯКОЛКО СЛУЧАЯ НА ЗАКОННА ТЪРГОВИЯ
Колата се подрусваше бавно. Мистър Хейли и Том продължаваха пътя си, всеки погълнат от своите собствени мисли.
Странно е колко различни могат да бъдат мислите на двама души, седнали един до друг. И двамата имат същите очи, уши, ръце и разни други сетива; пред погледа на двамата минават едни и същи картини, а мислите им нямат нищо общо.
Да вземем например мистър Хейли: отначало той мислеше за Том — за неговия ръст, тежест и широчина на гърдите, мислеше за колко може да го продаде, ако не спадне в тегло и се запази в добро състояние, докато го изведе на пазара; той мислеше как да състави групата, какви мъже, жени и деца да включи в нея, колко пари ще вземе от тях и за други подобни въпроси, свързани с неговата търговия. След това той се замисли за самия себе си, колко е хуманен — как докато другите хора сковават ръцете и краката на своите негри, той слага вериги само на краката… и бе оставил на Том да си служи свободно с ръцете — разбира се, докато той се държи добре… И той си помисли с въздишка колко неблагодарен е човешкият род… Може дори да се допусне, че Том не цени неговото милосърдие!… Колко пъти му се е случвало „тези негри“, които той облагодетелствува, да му се отплатят с неблагодарност!… И все пак той се учудваше, че продължава да бъде добър с тях.
А Том, той мислено си повтаряше любимите места от Библията и намираше в тях утешение и подкрепа.
Мистър Хейли извади от джоба си няколко вестника и започна с голям интерес да преглежда обявленията. Той не беше много грамотен и имаше навика да срича гласно, за да може да проверява с ушите си дали очите не са го излъгали. И сега сричка по сричка, той прочете следното обявление:
„Публична продажба на негри!
Съгласно постановлението на съда в четвъртък, 20 февруари, в гр. Вашингтон, щата Кентъки, пред вратата на съдебната сграда ще се извърши публична Продан на следните негри: Хейгар — 60 г., Джон — 30 г., Бен — 21 г., Саул — 25 г., и Албърт — 14 г., в полза на кредиторите и наследниците на мистър Джекс Блъчфорд.
Съдебни изпълнители:
Самуел Морис ’ Томас Флинт“
— Трябва да ги видя тези — каза Хейли на Том по липса на друг събеседник. — Ще видиш, аз ще съставя заедно с тебе първокласна група за надолу, Том. Ще имаш весели и приятни другари. Първо, трябва веднага да отидем във Вашингтон, това е най-главното, а там ще те оставя в затвора, докато си свърша работата.
Том прие покорно това приятно известие. Той само си помисли колко ли от тези обречени на гибел хора имат също жени и деца и страдат като него при раздялата си с тях. Трябва също да признаем, че подхвърлените мимоходом думи от Хейли, че ще го хвърли в затвора, не можеха да направят приятно впечатление на нещастния човек, който винаги се е гордеел със своя честен и праведен живот. Както и да е, денят мина и нощта завари Хейли и Том удобно настанени във Вашингтон — единият в гостилницата, а другият в затвора.