— Купи и мене, господарю, за бога!… Ще умра, ако не ме купиш с него.
— И да те купя, няма дълго да преживееш… — каза Хейли.
— Не! — И й обърна гръб.
Наддаването за старата нещастна жена приключи бързо. Купи я на безценица състрадателният човек, който бе разговарял с Хейли. Множеството започна да се разотива.
Нещастните жертви на продажбата, които бяха живели заедно години наред, заобиколиха нещастната майка; нейното отчаяние представляваше жалка гледка.
— Не можеха ли да ми оставят поне едното… Господарят винаги ми казваше, че от него няма да ме разделят… — повтаряше тя сърцераздирателно.
— Уповавай се на бога, лельо Хейгар — тъжно й каза най-старият негър.
— Каква полза има от това? — отговори тя, като хълцаше неудържимо.
— Мамо, не плачи, мамо… недей… Казват, че те е взел добър господар.
— Все ми е едно. Все ми е едно. О, Албърт! Детето ми, последното ми дете; Господи, как ще издържа без него?
— Хайде, какво стоите, махнете я оттука — заповяда сухо Хейли. — От сълзите й няма никаква полза.
Старият негър отчасти с увещаване, отчасти със сила откъсна нещастницата от сина й и се мъчеше да я утеши, като я отвеждаше към колата на нейния нов господар.
— Тука, всички заедно — викаше Хейли, като блъскаше трите свои нови придобивки. Той извади връзка с белезници и ги постави на ръцете на робите. След това прокара през тях дълъг синджир и подкара всички заедно към затвора.
След няколко дни Хейли заедно със своите придобивки се настани благополучно в един охайски параход. Това беше началото на неговата група, която щеше да се увеличава по време на самото пътуване с друга стока от този род, складирана било от него, било от неговите агенти на различни места по крайбрежието.
Параходът „Прекрасната река“, един от най-красивите параходи, които са плавали във водите на реката, чието име носеше, се плъзгаше весело по нейното течение под безоблачното небе. На палубата се тълпяха наконтени мъже и жени. Те се разхождаха и се радваха на прекрасния слънчев ден. Всичко беше весело, радостно и пълно с живот — всичко, с изключение на робите на Хейли, които бяха натъпкани при другите стоки на долната палуба и които, изглежда, не ценяха предоставените им удобства, а седяха вкупом и тихичко разговаряха.
— Е, момчета — извика Хейли, като се приближи до тях неочаквано, — надявам се, че се чувствувате добре и се забавлявате. Няма защо да се мръщите. Горе главата, момчета. Дръжте се добре с мене и аз ще бъда добър с вас.
„Момчетата“ в хор му отговориха с вечното „да, господарю“, което от столетия не слиза от устата на нещастните синове на Африка. Но трябва да се признае, че те съвсем не изглеждаха весели. Колкото и да е странно, те обичаха своите жени й деца, майка и сестра, с които оку-що се бяха разделили завинаги, и не им беше така лесно „да изглеждат весели“, както това изискваха купувачите.
— Жена ми, нещастната, не знае какво е станало с мене — каза едно от „момчетата“, посочено в обявлението като „Джон — 30 г.“, и постави окованата си ръка върху коляното на Том.
— Тя къде живее? — запита Том.
— Тука някъде наблизо, у стопанина на гостилницата, дето работи — отговори Джон. — Да можех да я видя поне още веднъж, докато съм жив! — добави той.
— Том въздъхна от дълбочината на наболялото си сърце и се опита някак да го утеши.
А над тях в каютите беше спокойно и приятно. Там седяха бащи и майки, съпруги и съпрузи, а весели жизнерадостни деца играеха около тях като множество малки пеперуди…
— Мамо, знаеш ли — извика едно момченце, което току-що бе се изкачило отдолу. — На парахода има един търговец на негри и той води четири-пет роби.
— Нещастните създания! — отговори майката и в гласа й се чувствуваше едновременно и съжаление, и негодувание.
— Какво има? — попита друга лейди.
— Долу има няколко нещастни роби — отговори майката.
— И всички са във вериги — добави момченцето.
— Какъв срам за страната ни представляват тези зрелища — каза друга една жена.
— О, мене ми се струва, че много неща могат да се кажат за и против това — намеси се една елегантно облечена жена, която седеше с ръкоделие пред отворената врата на своята кабина, а край нея играеха малкото й момиченце и момченце. — Аз съм била на Юг и трябва да кажа, че негрите-роби живеят по-добре, отколкото ако биха били свободни.