Выбрать главу

След разговора с търговеца на роби мистър Шелби се измъчваше от неприятната мисъл как да съобщи на жена си за предстоящата сделка и как да отбие острите й възражения и настойчиви молби, които той несъмнено щеше да срещне от нейна страна. Мисис Шелби не знаеше нищо за паричните затруднения на мъжа си. Тя разчиташе на неговата доброта и затова подозренията на Елиза й се сториха съвсем невероятни. Тя дори съвсем забрави този разговор и почна да се приготвя да отиде на гости.

Глава II

МАЙКА

Елиза от малка беше израснала под грижите на мисис Шелби. Тя я обичаше и отрупваше с внимание.

Който е бил в южните щати, сигурно е забелязал своеобразната изящност, мекотата на гласа и на обноските, с които квартеронките и мулатките често са надарени. Тези вродени качества у квартеронките понякога са съчетани с ослепителна красота и привлекателност.

Под покровителството на мисис Шелби, Елиза бе омъжена за един умен и способен млад мулат на име Джордж Харис, роб в съседното имение.

Този млад човек бе даден от господаря си под наем да работи в една фабрика за чували, където неговата находчивост и сръчност го издигнаха на първо място всред работниците. Въпреки че нямаше никакво образование, той сам изнамери и построи машина за чистене на коноп, което свидетелствуваше за изключителните му способности.

С приятната си външност и обноски Джордж бе станал любимец на цялата фабрика. Но тъй като според закона този даровит мулат беше не човек, а само вещ, изключителните му способности бяха във властта на неговия груб, умствено ограничен и жесток господар. Когато този „джентълмен“ научи за откритието, донесло голяма слава на роба му, той сам отиде във фабриката, за да види какво бе направила тази негова жива стока. Собственикът на предприятието го посрещна с радост и го поздрави, че притежава толкова способен роб.

Мистър Харис бе разведен из цялата фабрика. С повишен дух Джордж му показа своята машина, говори така свободно и изглеждаше толкова красив и мъжествен, че господарят му не можеше да не почувствува неговото превъзходство и собствената си малоценност. Как смее неговия роб да се разхожда свободно навсякъде, да прави изобретение и да говори с господарите като с равни! Трябва да се сложи край на това: да го вземе веднага обратно, да го върне при лопатата и мотиката и тогава да видим дали ще продължава да си вири носа!

Голямо бе учудването на собственика на фабриката и на всички работници, когато мистър Харис ненадейно поиска да му се заплатят надниците на Джордж и заяви, че го взема обратно при себе си.

— Но, мистър Харис — започна да протестира собственикът, — това е толкова неочаквано за нас!

— Какво от това? Нима той не е мой роб?

— Ние сме готови да увеличим заплатата му, сър.

— Работата не е там, сър. Реших да не давам вече под наем работната си ръка.

— Но, сър, той просто е роден за тази работа…

— Може да е така. Трябва да кажа, че никога не е бил много годен за работата, която аз му давах да върши.

— Но помислете за машината, която той изнамери! — намеси се неразумно един от майсторите.

— Да, да! Машина за пестене на труда, нали? То се знае, че той ще измисли такова нещо! Негрите ги бива да си пестят труда. Всички са такива. Не, той ще се върне при мен.

Джордж стоеше като вцепенен и слушаше как се решава съдбата му по волята на човека, на когото беше невъзможно да се противи. Той скръсти ръце и прехапа устни, но цял вулкан от негодувание гореше в гърдите му и огнена лава напираше в жилите му. Дишането му стана тежко и големите му черни очи святкаха като живи въглени. Още миг и той щеше да избухне, ако добродушният фабрикант не беше го хванал за рамото. Той му каза тихо:

— Подчини се, Джордж. Върви с него. По-късно ще се опитаме да те върнем.

Това не избягна от погледа на тираничния господар. Той разбра за какво става дума, ако и да не чу шепота на собственика. У него се затвърди решението да не изпуска жертвата си.

Джордж бе върнат във фермата, където му дадоха най-черната работа. Той понасяше всичко безропотно, но огънят в очите му и мрачното му навъсено чело красноречиво говореха, че човек не може да бъде превърнат във вещ.

Джордж срещна през онези щастливи дни, когато още работеше във фабриката, Елиза и се ожени за нея. Той се ползуваше с благоволението и доверието на собственика на предприятието и можеше свободно да се движи, където пожелае. Мисис Шелби, която имаше женската слабост към сватосване, одобри, напълно тази женитба, като се радваше, че свързва красивата си любимка с човек от нейната класа, който й подхожда във всяко отношение. Сватбата стана в голямата приемна в дома на Шелби и господарката сама окичи с булчинско цвете красивите коси на младоженката и сама й постави венчалното було, което едва ли можеше да бъде сложено на по-прелестна глава. На тържеството не липсваха нито бели ръкавици, нито вино и сладкиши, нито гости, които възхваляваха красотата на булката и благоволението и щедростта на нейната господарка.