Адолф красноречиво започна „импровизираната“ си реч, която старателно бе подготвял цели две седмици.
— Добре, Адолф, добре си се подготвил — каза Сен Клер с обикновения си небрежно-закачлив тон. — Погрижи се за багажа. След малко ще дойда да ви видя всичките.
Й той отведе мис Офелия през верандата в голяма гостна стая.
А в това време Ева бе прехвръкнала като птичка край тях, за да отиде в съседния малък будоар.
Висока бледа жена с тъмни очи се повдигна малко от кушетката, където лежеше.
— Мамо — радостно извика Ева, хвърли се на шията й и възторжено започна да я милва и прегръща.
— По-внимателно, детето ми, стига, ще ме заболи главата — каза майката и безжизнено целуна момиченцето.
Влезе и Сен Клер. Той прегърна жена си и й представи своята братовчедка. Мари повдигна големите си очи, погледна я с известно любопитство и я поздрави учтиво, но с безразличие. При вратата на будоара се бяха вече насъбрали множество слуги, пред които, трепереща от радост и нетърпение, стоеше спретната мулатка на средна възраст.
— О, ето я Мами! — извика Ева, втурна се към вратата, хвърли се на шията на бавачката и започна да я целува.
Тази жена не каза на детето, че ще я заболи главата, напротив, тя го прегръщаше и се смееше, и плачеше от радост. Ева преминаваше от едни обятия в други, ръкуваше се и се целуваше с всички.
— Хм — каза мис Офелия, — вашите деца на Юг правят неща, които аз не бих допуснала.
— Какво те учудва? — запита Сен Клер.
— Старая се да бъда добра с всички, да бъда човечна с хората, но да целувам…
— Негри — подхвана Сен Клер, — това не можеш да разбереш, нали?
— Да, това е то! Как може Ева да го прави? Сен Клер се засмя и излезе на верандата, където завари Том, който смутено стъпваше ту на единия, ту на другия си крак. Адолф, небрежно облегнат на балюстрадата, го разглеждаше с лорнет като най-изтънчен денди.
— Ах, ти, глупако! — извика Сен Клер и му дръпна лорнета.
— Така ли се отнасяш с другарите си… А доколкото виждам, Адолф — добави той, като похвана елегантната атлазена жилетка, с която Адолф се перчеше, — тази жилетка е моя.
— Но, господарю, по нея има петна от вино! Нима джентълмен като вас може да носи такова нещо! И аз сметнах, че мога да я взема. Бива я само за беден негър като мене. — И Адолф вирна главата си и грациозно прокара пръсти по напарфюмираната си коса.
— Аха, така значи — каза Сен Клер небрежно. — Нищо!… Сега ще покажа Том на неговата господарка, а ти след това ще го отведеш в кухнята. И да не си посмял да вириш нос пред него. Той струва колкото две контета като тебе.
— Господарят винаги обича да се шегува — засмя се Адолф.
— Много се радвам, че господарят е в такова добро настроение.
— Ела, Том — кимна му Сен Клер.
Том влезе в будоара. Невероятното великолепие от огледала, картини, статуи и завеси го слиса. Той гледаше стреснато и просто не смееше да пристъпи.
— Мари, ето — каза Сен Клер на жена си, — най-после ти купих добър кочияш. Казвам ти, той е черен и спокоен като катафалка и ако желаеш, ще те вози като на погребение. Отвори си очите и го погледни и не казвай вече, че не мисля за тебе, когато пътувам.
Мари отвори очи и без да се повдигне, погледна Том.
— Знам, че ще се напива — каза тя.
— Не, гарантираха ми, че е набожен и трезвен.
— Да се надяваме, че ще бъде така… Но все пак аз много не вярвам.
— Адолф — извика Сен Клер, — заведи Том на долния етаж и не забравяй какво ти казах.
Адолф грациозно поведе Том, който го последва с тежки стъпки.
— Същински хипопотам — каза Мари. — От сутринта лежа с ужасно главоболие, а откакто сте тука, се вдига такъв шум, че аз съм просто полумъртва…
— От мигрена ли страдате? — запита мис Офелия и изведнъж стана от голямото кресло, в което бе потънала. Тя мълчаливо бе разгледала обстановката на будоара и мислено бе изчислила колко струва.
— Да, в това отношение съм същинска мъченица.
— Чай от хвойна много помага при главоболие — каза мис Офелия, — Августа, жената на дякона Ейбрахам Пери, твърди това, а тя е отлична болногледачка.
— Първият хвойнов плод, който узрее около езерото в нашата градина, ще бъде употребен за тази цел — съвършено сериозно каза Сен Клер и позвъни. — Ти сигурно искаш да си починеш след пътя, братовчедке?… Адолф — добави той, — кажи на Мами да дойде.
Спретнатата мулатка, която Ева така възторжено бе разцелувала, влезе в стаята.
— Мами — каза Сен Клер, — оставям тази леди на твоите грижи. Тя е уморена и иска да си почине. Покажи й стаята и се постарай да се чувствува добре.
Мис Офелия излезе с Мами.