Глава XVI
ГОСПОДАРКАТА НА ТОМ И НЕЙНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
— И така, Мари — каза Сен Клер, — настъпват блажени дни за тебе. Нашата делова и практична братовчедка ще снеме от плещите ти всички домакински грижи и ти ще можеш да се освежиш, да се подмладиш и разхубавиш. Церемонията на предаването на ключовете може да се извърши още сега.
Това бе казано на закуска няколко дни след пристигането на мис Офелия.
— Тя несъмнено е добре дошла — каза Мари и уморено отпусна глава на ръката си. — Братовчедката ни сигурно сама ще се убеди, че ние, господарките на Юг, сме истинските робини.
— О, разбира се, тя без съмнение ще открие тази и хиляди други истини покрай нея — потвърди Сен Клер.
— Говорят, че държим роби като че за наше собствено удобство — продължи Мари. — Ако е въпрос за удобство, то би трябвало да ги освободим веднага.
Ева погледна озадачено майка си с големите си умни очи и запита простодушно:
— Тогава защо ги държиш, мамо?
— И аз сама не зная. Сигурно, за да си създавам излишни неприятности. Те ме измъчват ужасно; мисля, че те са главната причина за лошото ми здраве. А такива нетърпими, каквито са нашите негри, мисля, че няма никъде.
— О, не говори така. Мари — каза Сен Клер. — Днес си просто в лошо настроение. Знаеш, че това не е вярно. Ето например Мами! Тя е най-доброто същество на земята. Какво би правила без нея?
— Мами наистина е по-добра от другите — съгласи се Мари.
— Но Мами е егоистка, ужасна егоистка. Всъщност всички негри са такива.
— Да, егоизмът е ужасен недостатък — каза Сен Клер сериозно.
— А Мами? Не е ли егоистично от нейна страна да спи толкова дълбоко нощем? — извика Мари. — Тя много добре знае, че когато имам пристъпи на мигрена, имам нужда от повече внимание и трябва да ме наглежда почти час по час… А тя си спи — не можеш да я събудиш… Тази сутрин съм просто разбита от усилията, които употребих нощес, за да я събудя.
— Но, мамо, нали вече няколко нощи поред тя е все около тебе — каза Ева.
— Ти откъде знаеш това? — рязко запита Мари. — Тя сигурно ти се е оплаквала.
— Не, Мами не се оплакваше. Каза само колко лоши нощи си прекарала напоследък, и то една след друга.
— Защо не вземеш Джейн или Роза за една-две нощи — каза Сен Клер. — Остави Мами да си почине.
— Как можеш да предлагаш това! — възмути се Мари. — Сен Клер, ти наистина не мислиш за жена си! Нервите ми са в такова ужасно състояние, че не бих търпяла до мен да се докоснат други ръце. Ако Мами се грижеше за мене както трябва, тя би спала по-леко, разбира се. Какви предани слуги имат някои хора — въздъхна Мари, — но аз никога не съм имала такова щастие.
Мис Офелия слушаше разговора много внимателно и със строг израз. Свитите й устни показваха, че тя твърдо е решила да не се намесва, преди сама да си е изяснила въпроса.
— Всъщност у Мами има и нещо добро — продължи Мари. — Тя е с мек характер и е почтителна, но е голяма егоистка. Ето на, тя не престава да нервничи и да се безпокои за този свой мъж! Когато се омъжих за Сен Клер и дойдох да живея тука, аз, разбира се, трябваше да я взема със себе си. Баща ми обаче не можеше да се лиши от мъжа й, който е ковач и е необходим за стопанството. Аз още тогава казах на Мами, че е по-добре да се разделят завинаги с мъжа си, защото надали някога ще могат да се съберат заедно. Трябваше още тогава да омъжа Мами за някой друг, бях много отстъпчива и не настоях. И глупаво постъпих. Аз й казах още тогава, че едва ли ще може да види мъжа си един-два пъти през целия си живот, защото климатът в този край, където е имението на баща ми, не е добър за моето здраве и аз не мога да отивам там често. Съветвах я да вземе някой друг, но тя не щя.
Мами в някои отношения е страшен инат, никой не знае това по-добре от мене.
— Има ли деца? — запита мис Офелия.
— Да, има две.
— Предполагам, че тъжи и за тях.
— Да, разбира се, но не можех да ги взема и тях. Те бяха такива мръсни малки сополанчета. Как мога да ги търпя из къщи. И после, щяха да й отнемат сума време. Мисля, че и досега Мами не може да се примири с това и затова отказва да се омъжи за когото и да било. Да можеше, тя още утре би се върнала при мъжа си, без дори и да помисли, че господарката й е болна и има нужда от нея. Сигурна съм, че би го направила. Те всички са егоисти, дори и най-добрите.
— Наистина, това е страшно! — каза Сен Клер сухо. Мис Офелия го изгледа изпитателно и забеляза, че той едва потискаше раздразнението си и че извинително свиваше устни.
— Аз винаги съм имала известна слабост към Мами — каза Мари. — Как би й завидяла някоя прислужница от Север, ако видеше нейния гардероб. Тя има копринени и муселинени рокли, дори една от истинска ленена батиста. Понякога съм губила часове, за да реша каква шапка да тури и какво да облече, за да ме придружи някъде на гости. Никога не съм се отнесла лошо с нея. През целия си живот е била бита с камшик само веднъж или два пъти. Тя пие кафе или чай всеки ден, и то с рафинирана бяла захар. Истинско безобразие е, че Сен Клер позволява на слугите долу да живеят като господарите си и всеки прави, каквото си иска. Действително, мисля, че ние отчасти сме виновни, загдето те са такива егоисти и се държат като разглезени деца. Толкова пъти съм говорила за това на Сен Клер, че вече ми дотегна.