— И на мене също — отвърна Сен Клер и взе сутрешния вестник.
Ева, прекрасната малка Ева, слушаше майка си със свойствената си дълбока и загадъчна замисленост. Тя тихичко се приближи до стола й и обви ръце около шията й.
— Какво има, Ева? — запита Мари.
— Мамо, позволи ми да се грижа за тебе една нощ, само една нощ. Аз няма да те нервирам и няма да заспя. Толкова често лежа будна през нощта и мисля…
— Глупости! — извика Мари. — Ти си такова странно дете.
— Но нали ще ми позволиш, мамо? — И плахо добави: — Мисля, че Мами не е добре. Тя ми каза, че напоследък винаги я боли глава.
— Това е нова нейна измислица! И Мами е като останалите — вдига шум до бога, щом я заболи малко глава или някой пръст. Никога не трябва да им се обръща внимание, никога! Това е моят принцип. — И тя се обърна към мис Офелия: — Вие сама ще се убедите, че това е необходимо. Позволите ли на негъра да се оплаква от някоя малка неприятност или болка — край няма да има вече. Самата аз никога не се оплаквам, никой не знае на какви страдания съм подложена, но считам за свой дълг да понасям всичко мълчаливо.
Мис Офелия вдигна вежди и така учудено погледна, като чу това неочаквано заключение, че Сен Клер не можа да се въздържи и високо се засмя.
— Сен Клер винаги се смее, когато аз едва загатвам за моето лошо здраве — каза Мари с глас на мъченица, — но дано не дойде скоро денят, когато той ще съжалява за това. — И Мари сложи носната кърпичка на очите си.
Настъпи доста неловко мълчание. Най-после Сен Клер стана, погледна часовника си и каза, че имал някаква работа в града. Ева изхвръкна след него. Мис Офелия и Мари останаха сами на масата.
— Сен Клер е винаги такъв — каза Мари и бързо сне кърпичката от очите си, защото този, който трябваше да се трогне, беше вече излязъл. — Той не си дава сметка, не разбира и никога няма да разбере как Страдам от години.
Мис Офелия не знаеше какво би трябвало да отговори. Докато тя мислеше какво да каже. Мари избърса сълзите си, оправи се, както гълъб приглажда перата си след дъжд, и започна да разговаря с мис Офелия по домакински въпроси. Тя я посвети в тайните на всички бюфети, шкафове и килери, както и във всички задачи, за които мис Офелия трябваше да поеме грижа. Тя й даде толкова съвети и наставления, че всеки друг, по-малко практичен и уреден от мис Офелия, би се напълно объркал.
— Мисля, че всичко ви казах — завърши Мари. — Така че следващиЯ път, когато имам пристъп на мигрена, ще можете да се справите, без да се допитвате до мене. Но Ева… за нея трябва голямо внимание.
— Струва ми се, че тя е много послушна — каза мис Офелия. — Не съм виждала по-добро дете от нея.
— Ева е много особена. Понякога има такива невероятни хрумвания. Наистина никак не прилича на мене. — И Мари въздъхна, сякаш това беше много скръбно обстоятелство.
„Слава богу“ — си помисли мис Офелия, но беше достатъчно благоразумна да запази тази мисъл само за себе си.
— Ева винаги е била склонна да общува със слугите. Това не е лошо за някои деца. Аз например винаги играех с малките негърчета на баща си, но на мен това не ми навреди. Но Ева някак си се държи с всички като с равни. Не мога да я отуча от това, а струва ми се, Сен Клер я насърчава. Изобщо той е снизходителен към всичко живо в къщи, само не към собствената си жена.
Мис Офелия наново потъна в мълчание.
— Със слугите си човек не може да постъпва другояче, освен да ги държи в подчинение — каза Мари. — Бях свикнала на това още от дете. А Ева ги разглезва всичките. Какво ще стане, когато тя порасне и има свой дом, не мога да си представя. Аз държа за добро отношение към негрите, но те трябва да си знаят мястото. Ева не може да разбере това и аз не мога да й го втълпя. Вие сама чухте как настояваше тя да се грижи за мен нощем, за да остави Мами да спи! Ето ви пример на какво е способно това дете, ако се остави да прави, каквото си иска.
— Но струва ми се, че и вие мислите, че вашите негри все пак са хора — рязко каза мис Офелия, — че и те се нуждаят от почивка, когато са уморени.