— То се знае! Аз не съм против неща, които не биха ни създали неудобства. Разбирате ли? Мами може винаги по едно или друго време да си набави съня; тя дреме права, седнала, над ръкоделието, винаги и навсякъде. Не съм виждала по-сънливо същество от нея. В това отношение няма защо да се безпокоим за Мами. Но да се гледа на слугите като на екзотични цветя или като на скъп порцелан — това наистина е смешно! — И като каза това, Мари се отпусна флегматично на широкия, потънал в меки възглавници диван и протегна ръка към изящно изработено кристално стъкло с амоняк.
— Трябва да ви призная, братовчедке, че ние със Сен Клер имаме съвършено противоположни разбирания по някои въпроси — продължи тя с тих превзет глас, — Сен Клер никога не ме разбира и не ме цени достатъчно. Мисля, че това е главната причина за моето болезнено състояние.
Мис Офелия, която като всички хора от Нова Англия беше много предпазлива и се страхуваше да не бъде уплетена в семейни недоразумения, почувствува, че сега я грози такава опасност. Ето защо тя придаде на лицето си сериозен и безучастен израз, извади от чантата си чорап, дълъг над един метър, и енергично започна да плете. Бяха й внушили, че дяволът не оставя на мира хората, които стоят с празни ръце, и затова Тя винаги носеше със себе си този чорап. Мис Офелия стисна устни и сякаш искаше да каже:
„Напразно ме предизвиквате — няма да чуете нито думичка от мене. Не искам да се меся във вашите лични работи.“ Но Мари не се смути от това. Най-после имаше човек, на когото можеше да говори, и тя смяташе, че трябва всичко да му каже. Като помириса наново стъкълцето с амоняк, за да подкрепи силите си, тя продължи:
— Когато се омъжих за Сен Клер, аз дойдох със свое собствено Имущество и слуги, над които имам законното право да се разпореждам, както си искам. Сен Клер има свое имущество и свои слуги и аз го оставям да прави с тях, каквото си иска. Аз не му се меся, но той иска да се бърка в моите работи. А възгледите му са такива странни и невероятни, особено за обноските ни към негрите. Човек би казал, че той държи на тях повече, отколкото на мене, дори повече, отколкото на себе си! Те му създават какви ли не главоболия, а той и с пръст не ги пипва. Той се наложи и забрани боя в нашата къща — само той или аз имаме право да ударим някого. Можете да си представите какво значи това: Сен Клер никога няма да вдигне ръка, каквото и да се случи, а аз — вие сама виждате колко жестоко би било да се иска от мене такова напрежение, нали. А нали знаете, че негрите са просто големи деца.
— Слава богу, нямам понятие за това — отговори мис Офелия отсечено.
— Но ще трябва да ги опознаете, и то от собствен опит, като поостанете тука. Ще видите какви са предизвикателни, невнимателни, неразумни, неблагодарни, безотговорни.
Мари винаги се чувствуваше много добре, когато говореше на тази тема. И сега тя широко бе отворила очи, сякаш напълно бе забравила своята отпадналост.
— Не мислите ли, че господ е сътворил всички хора еднакви? — запита мис Офелия.
— О, не! Как можете да твърдите такова нещо. Хубава работа! Негрите са нисша раса. Сен Клер иска да ме убеди, че Мами страда от раздялата с мъжа си толкова; колкото бих страдала аз, ако ние живеехме разделени. Как е възможно да се прави подобно сравнение! Мами не може да има чувствата, които аз изпитвам. Това е съвсем друго, разбира се, че е друго, а Сен Клер се прави, че не разбира. Като че Мами може да обича своите мръсни деца, както аз обичам Ева!
Мис Офелия се страхуваше да не каже нещо излишно и почна още по-бързо да плете. Ако Мари беше малко по-наблюдателна, би разбрала многозначителното й мълчание.
— Сега вие виждате с какво домакинство ще трябва да се справяте. У нас няма ред. Всеки слуга прави, каквото си иска и както си иска. Аз, доколкото здравето ми позволява, държа юздите и от време на време употребявам камшика. Ах, ако Сен Клер правеше това както всички други…
— А какво точно?
— Да ги праща в затвора или някъде другаде да ги бият… Няма друг изход. Вие сама ще се уверите, че за тези лоши, мързеливи и лъжливи негодници трябва само строгост.
— Пак старата песен! — каза Сен Клер, който беше влязъл наново в стаята. Той се излегна на другата кушетка срещу Мари и продължи: — Но имай предвид, братовчедке, че тяхната леност е непростима особено като имат пред себе си примера, който Мари и аз им даваме.
— Мисля, че върху вас, робовладелците, лежи ужасна отговорност — за нищо на света не бих се съгласила да бъда на ваше място. Вие би трябвало да образовате своите роби и да се държите с тях като с разумни същества — избухна добрата мис Офелия.
В този момент от двора долетя весел смях. Сен Клер отиде до прозореца. Дръпна коприненото перде и също се засмя.