Видът на групата, след като чу това съобщение, беше достоен за четката на художника; всеки бе реагирал различно: Рейчъл Холидей, която месеше бисквити, беше оставила тестото и бе вдигнала в ужас брашнените си ръце: Саймън стоеше дълбоко замислен; Елиза, прегърнала мъжа си, не снемаше поглед от него. Джордж стоеше със стиснати юмруци, а очите му искряха; той изглеждаше така, както може да изглежда мъж, чиято жена искаха да продадат на търг, а сина му да предадат на роботърговец и всичко това под закрилата на законите на тази християнска държава.
— Какво ще правим сега, Джордж? — едва прошепна Елиза.
— Аз знам какво ще правя — каза Джордж, влезе в малката стая и започна да преглежда пистолетите си.
— Ай, ай — извика Файниъс и заклати глава. — Виждаш ли, Саймън, накъде отива работата?
— Виждам — каза Саймън и въздъхна. — Моля бога да не се стигне дотам.
— Не желая никого да забърквам в тази работа — каза Джордж. — Ако ми дадете кола и ми посочите пътя, аз ще карам сам до следната спирка. Джим е силен като великан. И смел като смъртта и отчаянието. Такъв съм и аз.
— Добре, приятелю — каза Файниъс. — Но теб ти трябва непременно водач. Ако се дойде до бой, ти можеш да се биеш и не се съмнявам, че ще се биеш добре, но аз познавам пътя, а ти не го познаваш.
— Но аз не искам да те намесвам — каза Джордж.
— Да ме намесваш ли? — отвърна Файниъс учудено. — Когато ме намесиш, моля те, съобщи ми.
— Файниъс е умен и го бива — каза Саймън. — Послушай го и няма да сгрешиш. — Той сложи ръка на рамото на Джордж, посочи към пистолетите и добави: — И не прибързвай да ги употребиш… Вие, младите, имате гореща кръв.
— Няма да нападам никого — каза Джордж. — Всичко, което искам от тази страна, е да бъда оставен на мира и аз ще се махна с добро. Но… –. Той замълча, веждите му се навъсиха, а лицето му потъмня. — Имах сестра — продадоха я на пазара в Нови Орлеан. Аз знам защо ги продават… И аз ще стоя спокойно да гледам как ще ми вземат жената, за да я продадат, докато имам две здрави ръце да я защищавам… Не, аз ще се бия за жена си и за сина си до последен дъх. Кой от вас може да ме упрекне за това…
— Никой не те упреква. Ти се подчиняваш на гласа на сърцето и на кръвта си — отговори Саймън.
— Какво мислите? — запита Джордж. — Не е ли по-добре да побързаме с бягството?
— Аз станах в четири часа и долетях с най-голяма бързина — цели два или три часа преди тях, — ако те тръгнат в часа, който бяха определили. Във всеки случай не е безопасно да тръгнем, преди да се стъмни. Из селата, през които ще минем, има негодници, които, като видят нашата кола, може да ни задържат, което ще ни забави повече, отколкото ако бихме почакали тук. Но аз мисля, че след два часа можем да тръгнем. Междувременно ще прескоча до Майкъл Крос и ще го помоля да тръгне подир нас със своя бързоног кон и да наблюдава пътя, за да ни предупреди, когато види хора да се приближават. Майкъл има кон, който може да надмине почти всеки друг кон — той би могъл и с изстрел да ни предупреди, ако има някаква опасност. Ще обадя също и на Джим и старата жена да са готови. Ще се погрижа и за още един. Ние имаме доста преднина и ще успеем да стигнем до спирката, преди да са ни догонили. Хайде, кураж, приятелю Джордж! Не за пръв път изпадам в такова затруднение — каза Файниъс и излезе.
— Файниъс е доста съобразителен — каза Саймън. — Можеш да разчиташ на него. Той ще направи всичко, каквото трябва.
— Боя се само от едно — каза Джордж. — Да не ви навлека беда.
— Моля ти се да не говорим повече така. Ние правим това, което съвестта ни задължава. Не можем да постъпим другояче… Рейчъл — обърна се той към жена си, — побързай с приготовленията… Не бива да изпратим приятелите си гладни.
Рейчъл и децата се заеха да пекат царевични сладки, да пържат пиле и сланина и да се суетят около приготвяне на вечерята, а Джордж и Елиза останаха в малката спална стая прегърнати и разговаряха така, както говорят мъж и жена, когато знаят, че след няколко часа може да се разделят завинаги.