— Да, аз ги видях, че минаха точно оттука — каза Том. — Ето по тази пътека. Предлагам да вървим. Оттам вече няма къде да бягат — скоро ще ги заловим.
— Но Том, те могат да стрелят по нас, прикрити зад стената — каза Меркс. — А това, знаеш, никак не е приятно.
— Хм, ти мислиш само за кожата си, Меркс — каза Локър презрително. — Не бой се, на негрите душа не им остана от страх.
— Не виждам защо да не мисля за нея — отвърна Меркс.
— Тя е най-хубавата ми кожа. А негрите понякога се бият като дяволи.
В този момент Джордж се показа на върха на скалата и с ясен и спокоен глас извика:
— Джентълмени, кои сте вие и какво търсите?
— Търсим група избягали негри — отговори Том Локър. — Джордж Харис, Елиза Харис и техния син, както и Джим Селдън и една стара жена. С нас има полицаи и имаме официална заповед да ги задържим. Ти не си ли Джордж, който принадлежи на мистър Харис от окръга Шелби в щата Кентъки?
— Аз съм Джордж Харис. Един мистър Харис от Кентъки ме наричаше своя собственост. Но сега аз съм свободен човек и се намирам на свободна земя. Жена си и детето си считам за свои. И Джим, и майка му са също тука. Имаме оръжие да се защищаваме и ние ще се защищаваме. Можете да се качите, ако искате, но първият от вас, който дойде в обсега на патроните ни, ще бъде мъртъв. Такава ще е съдбата и на следващия, и тъй нататък до последния от вас.
— Хайде, хайде — каза един дебел нисък човек, като излезе пред другите и се изсекна. — Млади момко, не ви прилича да говорите така. Вие виждате, че сме представители на властта, на наша страна са законът и силата и така нататък. Затова разберете, че по-добре е да се предадете доброволно; защото в края на краищата вие ще трябва да се предадете.
— Много добре зная, че законът и силата са на ваша страна — каза Джордж с горчивина. — Вие искате да вземете жена ми и да я продадете в Нови Орлеан, детето ми да пуснете като теленце в кошарата на роботърговеца, да върнете майката на Джим на онзи грубиянин, който я биеше и изливаше гнева си на нея, защото не можеше да хване нейния син. Вие искате да ни върнете, Джим и мене, за да бъдем бити, изтезавани и газени от тези, които вие наричате наши господари. И ако вашите закони ви закрилят, срам и за тях, и за вас. Но вие не сте ни заловили още. Ние не признаваме вашите закони. Ние не признаваме вашата страна. Ние сме свободни хора и ще отстояваме свободата си до последна капка кръв.
Като провъзгласяваше тази своя декларация на независимост, Джордж се беше изправил с целия си ръст на върха на скалата. Утринната заря осветяваше мургавото му лице. Тъмните му очи горяха от горчиво негодувание и решителност.
Гордата осанка, очите, гласът и цялото държание на Джордж за момент накараха хората под скалата да замлъкнат. В безстрашието и решителността има нещо, което действува и на най-грубите хора. Меркс беше единственият, който остана напълно равнодушен. Той бе заредил пистолета си предварително и когато настъпи моментно затишие след думите на Джордж, той гръмна по него.
— Все едно — жив или мъртъв, в Кентъки ще ни заплатят еднакво — каза той хладнокръвно, като избърса пистолета о ръкава на палтото си.
Джордж отскочи назад. Елиза изпищя… Куршумът мина край косата на Джордж, едва не закачи бузата на Елиза и се заби в едно дърво над тях.
— Няма нищо, Елиза — бързо проговори Джордж.
— По-добре ще направиш да се пазиш, когато им говориш — каза Файниъс. — Те са мерзавци.
— Джим, провери си пистолетите — да са в ред, и наблюдавай заедно с мене прохода. По първия, който се покаже, ще стрелям аз. Ти по втория и така нататък. Не си струва, знаеш, да хабим по два патрона за едного.
— Но ако ти не улучиш.
— Ще улуча — решително отговори Джордж.
— Бива си го този момък — през зъби промърмори Файниъс. След изстрела на Меркс групата под скалата остана известно време в нерешителност.
— Струва ми се, че улучихте някого от тях — каза един. — Чух писък.
— Аз се качвам — каза Том Локър. — Никога не съм се боялот негри, няма да се уплаша и сега. Кой ще ме последва? — извика той и се втурна нагоре по скалите.
Джордж чу ясно тези думи. Той изтегли пистолета си, прегледа го и се прицели към мястото, където първият от преследвачите щеше да се появи. Един по-смел измежду тях тръгна след Том. Това окуражи останалите и всички тръгнаха един зад друг нагоре поскалите. След една минута и едрата фигура на Том се показа до самата пропаст.
Джордж стреля и го улучи в хълбока. Но макар и ранен. Том Локър не отстъпи, а изрева като бик, прескочи пропастта и се хвърли към бегълците.
— Не сме те канили тука, приятелю — каза Файниъс, като пристъпи неочаквано напред и го блъсна с дългите си ръце.