В това време пристигна колата. Биволските кожи бяха сгънати на четири и постлани от едната страна на колата и четирима от мъжете с голяма мъка пренесоха едрия Локър на това легло. Преди да го вкарат вътре, той загуби напълно съзнание. Старата негърка в изблик на състрадание седна в дъното и постави главата му на коленете си. Елиза, Джордж и Джим се наредиха, както можаха на останалото място и всички потеглиха.
— Какво мислиш, че ще стане с него? — попита Джордж, който беше седнал до Файниъс на капрата.
— Какво да ти кажа? Раната е много дълбока, но и ударите при падането и драскотините са го засегнали. Той е загубил много кръв, доста много, и това е пресушило и смелостта му, и всичко. Но той ще се съвземе и това ще му служи за урок.
— А какво ще го правим този нещастник? — попита Джордж.
— Ще го закараме у Амария. Там има една стара баба на Стивън, казва се Доракс. Тя е най-добрата болногледачка.
След около един час изнурените пътници пристигнаха в една спретната селска къща, където ги очакваше богата закуска.
Том Локър бе веднага внимателно поставен в такова чисто и меко легло, в каквото не бе спал през живота си. Раната му беше грижливо почистена и превързана. Той бавно отваряше и затваряше очи и като насън виждаше снежнобелите пердета и хората, които безшумно се движеха около него.
Глава XVIII
ВЪЗГЛЕДИТЕ И ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА МИС ОФЕЛИЯ
По природа безгрижен човек, Сен Клер беше равнодушен и към парите. Продоволствуването и покупките на пазара се извършваха главно от Адолф, който беше досущ така безгрижен и разточителен, както и господаря си. И благодарение на двамата парите се разпиляваха с шеметна бързина. Том бе свикнал да се грижи за имуществото на господаря като за свое собствено и с безпокойство, което не можеше да прикрие, виждаше безразсъдното разточителство в домакинството. Без да се натрапва и твърде внимателно, както често постъпват негрите. Том понякога изказваше своите опасения.
Отначало Сен Клер му възлагаше само случайни поръчки, но всеки път оставаше изненадан от неговия здрав разум и делови качества. Така той почна да му се доверява все повече и повече, докато постепенно му повери всички покупки и цялото продоволствие на семейството.
— Слушай! — каза той веднъж на Адолф, който беше недоволен, че властта му преминава в други ръце. — Остави Том на мира. Ти се влияеш от желанията си, а Том знае цената на парите и се справя добре с работата. Парите биха се стопили, ако няма кой да ни оправя.
Том се ползуваше с безграничното доверие на своя нехаен господар, който му даваше пари, без да ги погледне, и прибираше остатъка в джоба си, също без да го преброи. Том винаги имаше възможност да извърши нечестна постъпка, но неговата душевна чистота го предпазваше от подобни изкушения.
Напротив, безграничното доверие, което му оказваха, го караше да бъде още по-съзнателен и изпълнителен.
Грижите, които легнаха на плещите на чичо Том обаче, не могат да се сравнят с безчислените изпитания, с които трябваше да се справя мис Офелия, когато започна да води домакинството на южняка Сен Клер. Неговата съпруга Мари Сен Клер не беше добра домакиня. Тя беше ленива, детински безгрижна, неблагоразумна и без система в работата и не можеше да се очаква, че слугите, възпитани от нея, няма да й приличат. Тя беше описала много правилно на мис Офелия безредието, което цареше в домакинството, но беше пропуснала да й каже коя е истинската причина за това.
Още първия ден, щом пое изпълнението на своите задължения, мис Офелия стана в четири часа. Тя сама разтреби най-внимателно стаята си, което вършеше всеки ден, откакто беше дошла — за голямо учудване на камериерките, — и с ключове в ръка се приготви за решително нападение на бюфетите и килерите в цялата къща.
Складът, шкафовете с бельо и с порцелан, кухнята и мазето — всичко премина този ден през най-щателна проверка. Много тайни, скрити в дълбока тъмнина, бяха извадени наяве и хвърлиха в тревога всички, властвуващи в кухнята и в целия дом и предизвикаха много учудване и шушукане всред слугинския свят по адрес на „тези госпожи севернячки“.
Старата Дайна — главна готвачка и неограничен владетел на кухненското царство — беше преизпълнена с ярост пред това, което тя смяташе за накърнение на правата си.
Дайна имаше своеобразен характер и ще бъде несправедливо за нейната памет да не запознаем поне бегло читателите с нейната личност. Тя беше родена готвачка, както и леля Клоу — изобщо африканската раса има вроден талант за готвене. Но докато Клоу имаше система и бе обучена в къща, в която имаше строг ред, Дайна се ръководеше във всичките свои постъпки само от собственото си вдъхновение, и подобно на всички гениални натури се отличаваше с крайна самоувереност и нежелание да се подчини на каквито и да е правила.