— Къде държиш индийските орехи, Дайна? — запита мис Офелия, като едва се сдържаше.
— Почти навсякъде, мисис — има малко ей в тази пукната чаша, а има малко и в онзи долап.
— А има малко и в стъргалото — каза мис Офелия, като ги извади.
— Ох, вярно! Сложих ги там тази заран… Обичам нещата да са ми подръка — каза Дайна. — Ей, Джек! Какво си се зазяпал? Мисли му… — добави тя и смушка виновника с бъркачката.
— А това какво е тука? — запита мис Офелия, като извади паничките с помада.
— Как какво? Това е мазилото ми за коса. Сложила съм го там, за да ми е подръка.
— И използуваш най-хубавите чинийки на господарката си за това?
— В бързината съм го направила… Тъкмо днес мислех да го преместя.
— А защо са тука тези ленени салфетки?
— Прибрала съм ги да ги изпера някой ден.
— А нямаш ли определено място за непрани неща?
— Имам! Мистър Сен Клер купи онзи там сандък за това, но аз меся бисквити на него и понякога поставям някои работи отгоре, та не е удобно да се отваря капакът.
— Защо не месиш бисквитите върху масата за сладки, която е там?
— Какво говорите, мисис? Там се събират толкова немити чинии и разни други неща — съвсем, няма място.
— Но ти трябва да измиваш чиниите и да ги поставяш на мястото им.
— Да мия чиниите ли? — отвърна Дайна пискливо, тъй като гневът й започваше да надделява над обичайното й чувство за благоприличие. — Какво разбират госпожите от работа искам да знам? Кога ще е готов обядът за господаря, ако аз през цялото време и мия, и подреждам чинии? Мис Мари никога не ми е казвала такова нещо. Никога!
— А този лук тука?
— О, боже мой? Гледай ти къде бил. А аз къде ли не го търся. Това е специален лук. Нарочно го отделих за днешното задушено. Съвсем забравих, че беше в този фанелен парцал.
Мис Офелия подигна разкъсаните пликове с подправки.
— Бих желала мисис да не пипа тези работи… Аз обичам нещата ми да са там, където знам, че ще ги намеря — каза Дайна решително.
— А трябва ли да бъдат скъсани!
— Така е по-удобно за изсипване — отговори Дайна.
— Не виждаш ли, че са се разпилели по цялото чекмедже?
— Разбира се, ще се разпилеят, щом мисис рови нещата така. Мисис разпиля много по този начин — каза Дайна и неохотно се приближи до долапа. — Ако мисис се качи горе и почака, аз всичко ще туря на място, но не мога нищо да правя, докато госпожи ми се пречкат и ми стоят на главата. Хей, Сам, не давай на бебето захарницата! Ще те науча аз теб!
— Аз ще прегледам всичко, Дайна, и ще туря кухнята в ред веднъж завинаги. Надявам се, че веднъж установен редът, ти ще го поддържаш.
— Боже господи, мис Фели! Та това не е работа за господарки, Аз досега не съм виждала никоя лейди да се занимава с кухнята. Старата мисис и мис Мари никога не са правили това, а и съвсем не е нужно.
Дайна, възмутена, почна да се разхожда из кухнята. В това време мис Офелия се зае да разпределя и подрежда чиниите, изпразни десетки купички със захар в един съд, подреди салфетките, покривките за маса, кухненските кърпи и отдели тези, които бяха за пране. Тя миеше, бършеше и подреждаше всичко сама и с такава сръчност и бързина, че готвачката просто се слиса.
— Боже господи! Та ако така постъпват северните господарки, те не са никакви лейди — каза тя на една от своите помощнички, като се увери, че няма кой да я чуе. — Аз подреждам нещата си така хубаво, както никой друг, когато му дойде време за чистене, но не искам господарки да се въртят около мене и да ми се пречкат и да ми разбъркват нещата така, че да не мога да ги намеря.
Справедливостта изисква да се каже, че от време на време Дайна биваше обзета от неудържимо желание да направи някои преобразования и да тури ред — тогава тя казваше, че е дошло „времето за почистване“. Тя започваше с голямо старание да обръща наопаки всички чекмеджета и сандъци и да ги изтърсва по земята и по масите. Така тя десеторно увеличаваше съществуващото безредие. След това запалваше лулата си и почваше бавно да проверява цялото помещение, като заповядваше на рояка малчугани здравата да излъскат бакърените съдове. В продължение на няколко часа в кухнята цареше невъобразима бъркотия. Когато най-сетне те биваха лъснати, масите ставаха снежнобели от търкане, а всичко, което можеше да дразни окото, биваше натъпкано по ъглите и в дупките, Дайна обличаше хубава рокля, слагаше чиста престилка и увиваше косите си с лъскав и пъстър тюрбан. Тогава тя изпъждаше малчуганите навън, защото искаше да й бъде чисто в кухнята.