Тя седна пред нея и започна да я разпитва.
— На колко си години, Топси?
— Не знам, мисис — отвърна черното дяволче с усмивка, която откри зъбите му.
— Не знаеш? Нима никой не ти е казал на колко си години? А как се казваше майка ти?
— Никога не съм имала майка — отговори детето, като отново се засмя.
— Никога не си имала майка! Какво искаш да кажеш? Къде си родена?
— Никога не съм била родена — упорствуваше Топси и отново се засмя така дяволски, че можеше да се помисли, че това странно създание е самият дявол. Но мис Офелия имаше здрави нерви, имаше опит и не можеше така лесно да бъде победена.
— Не бива да ми отговаряш така, дете мое — каза мис Офелия със строг тон. — Аз не се шегувам. Кажи ми къде си родена и кои са твоите родители.
— Никога не съм била родена — повтори момичето още по-решително. — Никога не съм имала нито баща, нито майка, нито нищо… Израснах у търговец на роби с още много други. Една леля Сю Се грижеше за нас.
Детето явно говореше истината и Джейн избухна в смях:
— Нима не знаете, мисис! Има ги много такива; търговците ги купуват евтино, когато са малки, и ги отглеждат за Продан.
— А колко време живя при последните си господари?
— Не знам, мисис.
— Една година ли? Повече или по-малко?
— Не знам, мисис.
— А за господ чувала ли си нещо, Топси? Детето погледна в недоумение, но се усмихна както преди.
— Знаеш ли кой те е създал?
— Никой, доколкото знам — отвърна детето и прихна да се смее.
Думите на мис Офелия явно я забавляваха, защото очите й светнаха и тя добави:
— Никой не ме е създал. Аз, изглежда, сама съм поникнала. Мис Офелия реши да промени разговора на по-разбираема тема.
— Знаеш ли да шиеш?
— Не, мисис!
— А какво знаеш? Какво вършеше при другите си господари?
— Носех вода, миех съдове, лъсках ножовете и прислужвах на посетителите.
— А господарите ти отнасяха ли се добре с тебе?
— Добри бяха — каза детето и погледна лукаво към мис Офелия.
Мис Офелия стана, за да прекрати този ненасърчителен разговор. Сен Клер седеше облегнат на стола си.
— Ето ти една целина, братовчедке, няма какво да плевиш — спокойно сей възгледите си.
Идеите за възпитание на мис Офелия, както въобще всичките й възгледи, бяха много строги и установени — тези идеи, които господствуваха в Нова Англия преди сто години, са още запазени в някои съвсем изостанали и незасегнати от цивилизацията места, където няма железопътни съобщения. Накратко казано, те се свеждат приблизително до следното: да се научат да слушат по-възрастните, да научат молитвите, да шият и да четат и да ядат бой, когато лъжат.
Всички в семейството на Сен Клер приеха, че детето ще бъде на мис Офелия, а тъй като не гледаха с добро око на нея в кухнята, мис Офелия реши да ограничи сферата на заниманията и на възпитанието й главно в собствената си стая. Досега мис Офелия сама оправяше леглото си, измиташе и обираше праха в стаята; тя упорито отказваше на прислужничката да й помага. Но отсега нататък самопожертвователно реши да се лиши от това си удоволствие и да научи Топси да върши тази работа.
Още на следната заран мис Офелия заведе Топси в стаята си и тържествено започна да я посвещава в изкуството и тайните на оправянето на леглото.
И ето я сега Топси, измита и без щръкналите си плитки, които тя толкова много обичаше, пременена в чиста рокля и с колосана престилка, застанала почтително пред мис Офелия с печален израз като на погребение.
— Сега, Топси, внимавай! Ще ти покажа точно как трябва да се оправя леглото ми. Аз много държа леглото ми да бъде добре подредено. Запомни точно как се прави.
— Да, мисис — въздъхна Топси дълбоко със сериозен и страдалчески израз на лицето.
— Сега, Топси, гледай тука: това е ръбът на горния край на чаршафа, това е лицето, това е опакото. Ще запомниш ли?
— Да, мисис! — каза Топси и отново въздъхна.
— Добре, долният чаршаф трябва да покрие възглавницата… ей така… и хубаво да се подгъне под дюшека, да се изопне внимателно, да няма никакви гънки… ей така, виждаш ли как г правя?
— Да, мисис — каза Топси, като внимателно я наблюдаваше.
— А горният чаршаф трябва да се спусне надолу така и да се подгъне добре и равно откъм краката… така; тесният ръб — от долната страна. Виждаш ли как?
— Да, мисис, виждам — повтори Топси както преди и с най-невинен израз. Но докато мис Офелия беше наведена над леглото, Топси бързо грабна от тоалетната маса чифт ръкавици и една панделка и умело ги пъхна в ръкавите си. Когато мис Офелия се изправи, малката крадла стоеше със смирено скръстени ръце.
— А сега, Топси, подреди ти леглото — каза мис Офелия, като раздигна всичко от него и седна.