Топси много ревностно и сръчно изпълни всичко, както й бе показано: изопна чаршафите, изглади всяка гънка. Тя извърши това с такава сръчност и важност, че нейната възпитателка остана много доволна. Но тъкмо когато свършваше, при едно несполучливо движение краят на панделката се показа от ръкава й. Мис Офелия я видя и веднага я сграбчи.
— Какво е това? Ах, ти лошо, отвратително дете! Откраднала си ми панделката.
Панделката бе измъкната от собствения ръкав на Топси, но въпреки това тя не се смути ни най-малко. Напротив, тя я погледна с най-невинен израз, като че ли бе много изненадана.
— Господи, но това е панделката на мис Фели, нали? Как е могла да попадне в моя ръкав?
— Топси, лошо момиче! Не ме лъжи! Ти си откраднала панделката.
— Но, мисис, кълна се, че не съм. За първи път я виждам в живота си.
— Топси — каза мис Офелия, — не знаеш ли, че не е хубаво да се лъже?
— Аз никога не лъжа, мис Фели — отвърна Топси с израз на засегнато достойнство. — Казвам ви самата истина и нищо друго.
— Топси, ако продължаваш да лъжеш, ще те набия.
— И до утре да ме биете, мис Фели, нищо друго не мога да кажа — зарида Топси. — Никога не съм виждала панделката, тя трябва да се е закачила на ръкава ми. Мис Фели сигурно я еоставила на леглото и тя се е закачила на роклята ми и се е пъхнала в ръкава ми.
Мис Офелия бе толкова възмутена от тази нагла лъжа, че улови детето и го разтърси. При разтърсването от другия ръкав изпаднаха ръкавиците.
— А сега — извика мис Офелия — ще отричаш ли, че си откраднала панделката?
Топси призна, че е взела ръкавиците, но продължаваше да отрича, че е откраднала панделката.
— Виж, Топси — каза мис Офелия, — ако признаеш всичко, няма да те бия този път.
При това обещание Топси призна кражбата на панделката и на ръкавиците и горко се разкая.
— Добре. Кажи ми сега, взела ли си нещо друго, откакто си у дома? Вчера те оставих да тичаш из цялата къща. Кажи ми сега дали си взела нещо. Няма да те бия.
— О, мис Фели? Взех червения гердан, който мис Ева носи на шията си.
— Ах ти, лошо момиче. Е, и какво още?
— Взех обичките на Роза… червеничките.
— Иди и ми ги донеси веднага. Още сега. И двете неща.
— О, мис Фели, не мога… аз ги изгорих.
— Изгорила си ги! Лъжеш. Върви да ги донесеш или ще ядеш бой…
Топси се разкайваше, хълцаше и през сълзи повтаряше, че не може да ги донесе.
— Няма ги. Те изгоряха.
— А защо ги изгори? — запита мис Офелия.
— Защото съм лоша… Такава съм… Много съм лоша… Но няма как…
Точно в този момент в стаята влезе Ева с кораловия гердан на врата.
— Ева, къде намери гердана си? — обърна се към нея мис Офелия.
— Намерила? Как така? Че аз не съм го изгубвала никога. Аз си бях с него през целия ден — отговори Ева.
— А вчера беше ли на тебе?
— Ами, да! А най-смешното е, лельо, че съм спала с него. Забравила бях да го махна, като си легнах.
Мис Офелия беше напълно объркана, още повече че в същия момент в стаята влезе Роза с панер изгладено бельо на главата си, а на ушите й висяха кораловите обици.
— Просто не зная какво да правя с това дете! — извика отчаяно мис Офелия. — Защо ми каза, че си взела тези неща, Топси?
— Защото госпожицата каза, че трябва да призная и аз не можах да се сетя за друго — отговори Топси, като си бършеше очите.
— Но аз не съм искала да признаваш неща, които не си правила. Това е също така лъжа.
— Лъжа ли? — извика Топси с невинно учудване. Ева дълго гледа Топси. После нежно й каза:
— Горката Топси! Защо трябва да крадеш? Тука ще се грижат добре за тебе. Бих ти дала, каквото поискаш от моите неща, само да не крадеш.
Това бе първата добра дума, която детето чуваше в живота си, и нежният глас и кроткото държане на Ева така засегнаха нейното диво, грубо сърце, че нещо като сълза блесна в кръглите й живи и святкащи очи, но веднага след това тя се изсмя и лицето й доби обикновения си насмешлив израз. Да, тя не бе чувала никога нищо друго освен ругатни и затова се отнасяше недоверчиво към всяка добра дума и всяка проява на нежност й се струваше странна. Думите на Ева бяха за Топси непонятни и смешни; тя не им повярва.
Какво да се прави с Топси? Мис Офелия беше в недоумение. Нейните принципи за възпитание в случая бяха неприложими. Трябваше й време, за да обмисли по-нататъшното си отношение. А дотогава, като се надяваше, че тъмнината може да подействува благотворно на негърчето, тя затвори Топси в един килер.
— Просто не знам — оплака се мис Офелия на Сен Клер — как ще се справя с това дете, без да го бия.
— Но бий я тогава до насита. Давам ти пълно право да постъпваш както намериш за добре.