Ако след три-четири дни търпеливо и грижливо обучаване мис Офелия проявеше наивност и допуснеше, че Топси вече е привикнала и може да се справи сама и залисана в друга работа, я оставеше без надзор, само за час-два в стаята настъпваше ужасен хаос. Вместо да оправя леглото, тя започваше да се забавлява: изваждаше калъфите и започваше да муши главата си между възглавниците, от което къдравата й коса се покриваше цялата с пух и пера, които стърчаха на всички страни; покачваше се по преградите на леглото и увисваше надолу с главата; развяваше чаршафите и ги запращаше на всички посоки; обличаше възглавниците в нощниците на мис Офелия и разиграваше с тях всевъзможни сцени, като пееше, свиреше с уста и се плезеше пред огледалото.
Веднъж мис Офелия, съвсем необичайно за нея, бе забравила ключа на скрина си. Тя завари Топси с прекрасния си червен индийски копринен шал, увит на главата й като тюрбан, да се перчи важно пред огледалото.
— Топси, защо правиш всичко това? — я питаше мис Офелия, когато се изчерпваше търпението й.
— Не знам, мисис. Може би, защото съм много лоша.
— Не знам вече какво да те правя, Топси.
— Но, разбира се, мисис, трябва да ме биете. Предишната ми господарка винаги ме биеше. Не съм свикнала да работя, ако не ме набият.
— Но, Топси, аз не искам да те бия. Ти и без бой можеш прекрасно да работиш, ако искаш.
— О, мисис! Но аз съм свикнала на боя. Мисля, че той е полезен за мене.
Когато мис Офелия опитваше и тази рецепта, Топси винаги вдигаше ужасна врява: пищеше, охкаше и се разкайваше, но само половин час след това, кацнала на перилата на балкона и заобиколена от РОЯК възхитени дечурлига, тя важно им разказваше цялата история.
— И това ми било бой!… Мис Фели не може и комар да убие. Да видите как ме биеше старият ми господар! Кожата ми съдираше. Това се казва бой.
Неделен ден мис Офелия занимаваше редовно Топси по закон божи. Момичето притежаваше необикновена памет и с лекота учеше наизуст, което обнадеждаваше много нейната възпитателка.
— Каква полза ще има детето от това занимание? — запита веднъж Сен Клер.
— Как каква? Всички деца имат само полза! Децата трябва винаги да учат закон божи — отговори мис Офелия.
— Та дори и когато не разбират нито дума?
— Децата не разбират, но когато пораснат, те ще си спомнят и ще им стане ясно.
— А на мене и досега не ми се е прояснило — възрази Сен Клер, — въпреки че на времето ти употреби доста усилия да набиеш в главата ми този закон божи.
Така продължи възпитанието на Топси в продължение на една-две години. Мис Офелия се ядосваше ежедневно с нея. Но накрая свикна така, както човек с течение на времето свиква с хронически болести като например с невралгия или с главоболие.
Сен Клер се забавляваше с момичето така, както човек се забавлява от номерата на папагал или на дресирано куче. А Топси винаги, когато изпаднеше в немилост пред някого другиго, се приютяваше зад неговия стол. От него тя получаваше и пари, с които купуваше орехи и сладкиши, които тя раздаваше с широка ръка на всички деца. Справедливостта изисква да се каже, че Топси беше с добър и благ характер и ставаше зла само при самозащита.
Глава XXI
В КЕНТЪКИ
Читателите навярно няма да се откажат да надникнат за малко в колибата на чичо Том в Кентъки, за да видят как живеят тези, с които той се раздели.
Беше късна лятна вечер. Вратите и прозорците на просторната столова в дома на Шелби бяха широко разтворени, като че канеха летния ветрец да влезе.
Мистър Шелби седеше в големия хол към столовата, който се простираше по цялата дължина на къщата и свършваше с балкони от двете страни. Той беше се изтегнал лениво на един стол, поставил бе краката си на друг и с удоволствие пушеше вечерната си пура. Мисис Шелби седеше до вратата, заета с някакво фино ръкоделие; изразът й показваше, че има нещо наум и че само диреше удобен момент, за да го съобщи.
— Знаеш ли, че Клоу е получила писмо от Том? — каза най-после тя…
— А, така ли? Значи той се е сближил с някого там. Е, как е нашият стар приятел?
— Изглежда, че са го купили много благородни хора, които се отнасят добре с него и той няма много работа — отговори мисис Шелби.
— А, добре, радвам се, много се радвам — отговори мистър Шелби сърдечно; — Том навярно ще свикне с живота на Юг и едва ли ще пожелае да се върне тука отново.
— Напротив, той се тревожи и настоятелно пита кога ще съберем пари, за да го откупим — каза мисис Шелби.
— И аз не зная кога — отвърна мистър Шелби. — Когато веднъж работите тръгнат на зле, сякаш няма край. Като че се намираш в блато — от една тиня нагазваш в друга. Днес заемаш от един, за да платиш на друг, утре от трети, за да платиш на първия. Преди да си успял да се обърнеш или да изпушиш една цигара, и ето проклетият падеж излязъл; протестни писма и протестни съобщения се трупат и просто ще ти извадят душата.