— Но, Клоу, как ще оставиш децата?
— Боже мой, мисис! Момчетата са достатъчно големи да работят и ги бива; а Сали ще вземе бебето… то е кротко и няма да й създава грижи.
— Но Луисвил е много далече оттука.
— Боже мой! Не ме е страх. Нали е надолу по реката. А може би и моят старец да е някъде наблизо? — каза Клоу, като погледна въпросително мисис Шелби.
— Не, Клоу, той е по-далече — на сто мили. Леля Клоу не можа да скрие разочарованието си.
— Но нищо. Все пак, като отидеш там, ще бъдеш по-близо. Да, Клоу, иди, защо да не отидеш? И твоята заплата до последната стотинка ще слагаш настрана, за да откупиш твоя съпруг.
Както силните слънчеви лъчи превръщат в сребро тъмния облак, така просветна за миг тъмното лице на Клоу при тези думи. Тя наистина сияеше.
— Господи, мисис? Колко сте добра! И аз самата така си мислех. Защото не ми трябват нито рокли, нито обуща, нищо. Аз ще спестя всичко. Колко седмици има в една година, мисис?
— Петдесет и две — каза мисис Шелби.
— Боже мой! Виж ти — и по четири долара за всяка седмица! Ами колко прави това?
— Двеста и, осем долара — каза мисис Шелби.
— Ехе! — извика Клоу изненадана и зарадвана. — А колко дълго ще трябва да работя там, за да спечеля колкото е нужно.
— Около четири-пет години, Клоу. Но ти няма да работиш толкова дълго; и аз ще добавя нещо от себе си.
— Не искам и да чуя, че мисис искала да дава някакви си уроци. Господарят е съвсем прав, че това не е за вас — не ви подхожда по никакъв начин! Няма да позволя никой от семейството да стигне дотам, докато аз имам здрави ръце.
— Бъди спокойна, Клоу. Аз бдя за честта на семейството — засмя се мисис Шелби. — А кога мислиш да тръгнеш?
— Аз… нищо не съм мислила… Само че Сам… Той ще слезе по реката, за да откара няколко жребци на пазара, ще мога да тръгна с него. Аз посъбрах някои мои вещи. Ако мисис позволи, ще замина със Сам утре заран. Госпожата нека ми даде паспорта и препоръчително писмо.
— Добре, Клоу. Ще направя всичко, което е необходимо, стига мистър Шелби да не възрази. Трябва да поговоря с него.
Мисис Шелби се върна в столовата, а леля Клоу радостна отиде в колибата, за да се приготви за път.
— Мистър Джордж, вие нищо не знаете! Утре заминавам за Луисвил — похвали се тя на Джордж, когато той влезе в колибата и я завари да подрежда бебешките дрешки. — Трябва да прегледам всички неща и всичко да подредя. Да, мистър Джордж, аз заминавам… И ще получавам по четири долара всяка неделя, а мисис ще ги туря настрана, за да откупя моя старик.
— Ехей! — извика Джордж. — Умна работа. И кога отиваш?
— Утре със Сам. А сега, мистър Джордж, моля ви да седнете и да напишете писмо на моя старец и да му разправите за всичко. Нали ще го направите?
— Разбира се — каза Джордж. — Чичо Том много ще се радва да получи новини от нас. Отивам веднага до дома за лист и мастило. И знаеш ли, лельо Клоу, ще му пиша и за новите жребчета, и за всичко…
— Непременно, непременно, мистър Джордж. Бързайте, а аз ще ви приготвя нещо с пиле или друго нещо да хапнете; бедната ви стара леля Клоу скоро няма вече да ви приготвя вечери.
Глава XXII
„ТРЕВАТА СЪХНЕ, ЦВЕТЕТО ПОВЯХВА“
Животът си тече за всички ни. Така ден след ден незабелязано се изнизаха две години и за нашия приятел Том. Въпреки че той живееше разделен от всичко, което му бе скъпо на сърцето, и често копнееше за своя дом, все пак той не се чувствуваше съвсем нещастен. Том умееше да вижда добрите страни при всяко положение, а четенето на Библията поддържаше неговата бодрост и спокойствие.
Скоро той получи отговор на писмото си, за което разказахме по-рано. То бе написано от мистър Джордж и с такъв хубав, кръгъл ученически почерк, че според чичо Том можеше да се чете „дори от другия край на стаята“. То съдържаше много ободряващи новини за близките му, с които нашият читател е напълно запознат: че леля Клоу е постъпила на работа при един сладкар в Луисвил, където благодарение на голямото си майсторство в сладкарското изкуство печелила извънредно много; всичките пари се слагали настрана, за да се събере сумата, която е необходима, за да бъде откупен чичо Том. Моз и Пит растели, а бебето припкало из цялата къща под грижите на Сали и на цялото господарско семейство.
Колибата на чичо Том сега била затворена, но Джордж беше описал прекрасно в подробности какви пристройки ще направят и как ще я украсят, когато чичо Том се върне.
Останалата част от писмото съдържаше списъка на предметите, които Джордж изучава, и всяко наименование почваше с красиво написана главна буква; по-нататък се съобщаваха имената на четирите нови жребчета, родени в имението след заминаването на чичо Том. И накрая Джордж пишеше, че майка му и баща му са добре.