„Не, че детето се нуждае от тях, но току-така — те няма да й навредят с нищо.“
Цялото детско сърце и душа на Ева бяха сега изпълнени с любов и милосърдие. Ева беше добросърдечна и по-рано, но сега на всички правеше впечатление нейната особено трогателна и топла загриженост за всички. Тя както преди играеше с Топси и с другите негърчета, но сега вече по-скоро като зрителка, отколкото като участница в игрите. Тя и сега се смееше както по-рано на забавните закачки на Топси, но само за известно време; след това като че някаква сянка минаваше по лицето й, очите й потъмняваха, а мислите й отлитаха надалеч.
— Мамо — запита тя веднъж ненадейно майка си, — защо не учим нашите негри да четат?
— Какъв е този въпрос, Ева? Това не се прави.
— А защо, мамо?
— Защото не им е нужно да се грамотни — с това няма да започнат да работят по-добре, а те са родени само за работа.
— Но мис Офелия научи Топси да чете — настояваше Ева.
— Е и какво спечели? Топси е най-ужасното създание, което съм виждала в живота си.
— А милата Мами — продължаваше Ева, — тя много обича Библията и толкова много й се иска да може да чете. Какво щеше да прави, ако аз не й четях!
Мари, която в това време подреждаше скрина си, отговори:
— Да, разбира се. Скоро ти ще трябва да започнеш да се занимаваш с други работи, а не само да четеш на негрите. Не казвам, че в това има нещо лошо; и самата аз го правех, когато бях здрава. Но когато ти почнеш да мислиш за тоалети и да излизаш в обществото, няма да ти остане време… Погледни — продължи тя, — тези брилянти са за тебе, когато пораснеш. Аз ги носих на първия си бал. Трябва да ти кажа, Ева, че имах голям успех.
Ева взе кутията и извади брилянтената огърлица. Големите й замислени очи се втренчиха, а мислите й се понесоха надалече.
— Колко сериозна стана, мило дете — каза майката.
— Струват ли скъпо, мамо?
— Разбира се. Татко ти ги купи във Франция. Те струват цяло състояние.
— Как бих желала да са мои — каза Ева — и да правя с тях, каквото пожелая!
— А какво би направила?
— Бих ги продала; бих купила имение в свободните щати и там бих преселила всичките наши негри; бих им наела учители да ги учат да четат и да пишат…
Мари я прекъсна със смях:
— Ще направиш пансион за негри. Няма ли да ги научиш да свирят на пиано и да рисуват?
— Ще ги науча сами да пишат и да четат писмата, които получават — каза твърдо Ева. — Мамо, аз знам, че им е много мъчно сега. Том се измъчва, също и Мами. Много от тях страдат, че са неграмотни. Много лошо правим, че не ги учим.
— Хайде, хайде, Ева! Ти си още дете. Още нищо не разбираш от тези работи — каза Мари. — Освен това от твоите приказки ме заболя глава.
Мари винаги получаваше главоболие, когато някой разговор не беше по вкуса й.
Ева тихо излезе, но от този ден почна най-старателно да дава уроци по четене на Мами.
Глава XXIII
ХЕНРИК
Скоро след този разговор на гости във вилата на Сен Клер дойдоха неговият брат Алфред заедно с най-големия си син Хенрик, дванадесетгодишно, чернооко момче, извънредно живо, умно и с благороден израз. Още от първия момент на запознанството той беше очарован от одухотворената и изящна красота на своята, братовчедка.
Ева имаше малко, любимо снежнобяло пони, кротко като своята господарка и с много спокойна походка — Ева се чувствуваше на него като в люлка. Том доведе кончето пред задната веранда, а заедно с него едно мулатче на около тринадесет години доведе малко черно арабско конче, купено наскоро много скъпо от чужбина нарочно за Хенрик.
Хенрик се гордееше много с този свой нов подарък. Той се приближи до кончето, пое поводите от своя слуга, започна внимателно да го оглежда и сви намръщено вежди.
— Какво е това, Додо? Ах, ти лениво куче! Ти днес не си почистил коня…
— Почистих го, господарю — отвърна покорно слугата. — Но той се е напрашил след това.
— Мълчи, негоднико! — извика Хенрик и размаха заплашително камшика. — Как смееш да ми възразяваш?
— Но, мистър Хенрик… — започна мулатчето. Хенрик го удари през лицето с камшика си за езда, хвана го за едната ръка, блъсна го на земята и го би до задъхване.
— На ти на тебе, нахално куче! Сега, ще се научиш ли да не отвръщаш, когато ти говоря? Отведи коня и го почисти както трябва. Ще те науча аз тебе да си знаеш мястото.
— Млади господарю — намеси се Том, — аз мисля, че той искаше да обясни, че конят се е търкалял в праха, след като го е извел от конюшнята… Той е толкова буен… затова е изцапан… Лично аз видях, когато го почисти.