— Каквото и да правя, не мога никога нищо да стана, защото съм негърка. Виж, ако ми обелят кожата и стана бяла, тогава бих се опитала.
— Но ако си добра, всички ще те обичат, въпреки че си черна, Топси. И мис Офелия ще те обича, ако си добра.
Топси се изсмя рязко и грубо. Така тя обикновено показваше недоверието си.
— Не ми ли вярваш? — запита Ева.
— Не. Тя не може да ме понася, защото съм негърка. Тя би предпочела жаба да се допре до нея. Никой не може да обича негрите… И негрите нищо не могат да направят! Но все ми е едно — каза Топси и започна да си подсвирква.
— О, Топси, бедно дете! Аз те обичам! — И във внезапен изблик на чувства тя сложи малката си тънка бяла ръка на рамото на Топси. — Обичам те, защото нямаш ни майка, ни баща, нито приятели, защото ти си само, нещастно, изтерзано дете. Обичам те и искам да станеш добра. Топси, аз съм много болна и не ми остава много да живея. Мъчно ми е, че си толкова лоша. Опитай се да станеш добра заради мене. Ние скоро ще се разделим с теб.
Кръглите хитри очи на негърчето се замъглиха от сълзи. Едри светли капки тежко падаха една след друга върху малката бяла ръка.
— О, скъпа мис Ева, скъпа мис Ева! — плачеше детето. — Ще се опитам. Ще се опитам. По-рано ми бе все едно… В този момент Сен Клер пусна пердето.
— Колко много ми напомня на майка ми — каза той на мис Офелия.
— Винаги съм имала предубеждения към негрите — въздъхна мис Офелия. — Вярно е, че не мога да понасям негър да се допре до мен. Но не знаех, че тя го е почувствувала.
— Децата не можеш излъга — отговори Сен Клер. — Те винаги чувствуват отношението ти към тях. Напразни ще са всички грижи и всички любезности към децата — те никога няма да са благодарни, ако чувството на отвращение остане в сърцето — странно, но е така.
— Просто не зная какво да правя — каза мис Офелия. — Те са ми неприятни, а, особено това дете. Как мога да преодолея това чувство? — А Ева може.
— Да, тя обича всички. Как бих искала да бъда като нея! От нея мога много да науча!
— Не за първи път по-старите получават урок от малко дете — отговори Сен Клер.
Глава XXVI
СМЪРТ
Измамливият прилив на сили, който приповдигна Ева през последните дни, бързо намаляваше. Все по-рядко и по-рядко се чуваха леките стъпки по верандата. Все по-често и по-често оставаше облегната на малкото канапе до отворения прозорец, устремила замислено големите си дълбоки очи към издигащите и оттеглящи се води на езерото.
Късно следобед, както беше полегнала с книга в отпуснатата си прозрачна ръка, Ева чу ненадейно резкия глас на майка си от верандата:
— Какво е това, нахалнице? Каква нова пакост си направила? Късала си цветя, а? — И Ева чу звука на хубава плесница.
— Но, мисис, аз ги откъснах за мис Ева! — каза един глас, който Ева позна, че е на Топси.
— За мис Ева ли? Хубаво извинение! Ти си въобразяваш, че са й дотрябвали твоите цветя, негърко негодна. Махай се оттука, За миг Ева скочи от канапето и се намери на верандата.
— О, недей, мамо. Харесват ми цветята, дай ми ги…
— Но, Ева, стаята ти е пълна с цветя сега.
— Мен цветята никога не са ми достатъчно — отговори Ева. — Топси, донеси ми ги тука….
Топси, която стоеше намръщена и с наведена глава, се приближи и подаде цветята. Тя направи това с израз на нерешителност и смирение, които съвсем не отговаряха на обичайната й дързост и насмешливост.
— Какъв красив букет! — каза Ева, като го погледна. Букетът беше твърде оригинален — една блестяща червена пелагония и една бяла японска роза с лъскави листа. Сполучливият контраст и умело подредената зеленина показваха, че момичето има вкус.
Топси се зарадва, когато Ева й каза:
— Топси, ти много хубаво подреждаш цветята. Ето в тази ваза… Нямам цветя за нея. Искам всеки ден ти да я подреждаш.
— Странно хрумване! — каза майката. — За какво ти е потрябвало това?
— За нищо, мамо, но нали на теб ти е все едно дали Топси или някой друг ще я подрежда?
— Разбира се. Прави, каквото ти хареса… Топси, чу ли младата си господарка? Отваряй си очите.
Топси се поклони леко и наведе очи. Когато излизаше, Ева видя как една сълза се търкулна по черната й буза.
— Виждаш ли, мамо. Аз си знаех, че нещастната Топси иска да направи нещо за мене — каза Ева на Мари.
— Глупости! Това е само защото обича да прави пакости. Тя знае, че не трябва да къса цветята и затова къса. Но щом това ти харесва, нека ги къса.
— Мамо, аз мисля, че Топси не е, каквато беше преди. Тя се старае да стане добра.
— Доста много ще трябва да се старае, докато стане добро момиче — каза Мари и пренебрежително се засмя.