Под ярката светлина тялото изглеждаше в много по-лоша форма, отколкото й се бе сторило само преди няколко часа. Телесните течности бяха продължили да изтичат от носа и устата, оставяйки кървави следи по лицето. Коремът беше толкова надут, сякаш собственичката му беше в напреднала бременност. Изпълнени с течност мехури издуваха кожата, отделяйки я от дермата на белещи се като хартия слоеве. Тя се бе отделила напълно от цели участъци на торса и се бе набрала като набръчкан пергамент под гърдите.
Ризоли забеляза, че възглавничките на пръстите на ръцете бяха изцапани с мастило.
— Вече сте взели отпечатъци.
— Непосредствено преди да пристигнем тук — отвърна д-р Айлс, съсредоточена върху табличката с инструменти, която Йошима току-що бе докарал до масата.
Айлс се интересуваше повече от мъртвите, отколкото от живите и както обикновено, тя не усещаше вибриращото в стаята емоционално напрежение.
— Как бяха ръцете? Преди да вземете отпечатъците?
— Направихме външния оглед — обади се агент Дийн. — По кожата бе прокарана скоч лента за отделяне на влакна, бяха събрани изрезките от ноктите.
— А вие кога дойдохте тук, агент Дийн?
— Той беше пристигнал и преди мен — отговори Корсак. — Очевидно някои от нас се намират по-високо в хранителната верига.
Ако имаше за цел да подсили раздразнението й, коментарът на Корсак определено го постигна. Под ноктите на жертвата често оставаха парченца от кожата, одраскана от нападателя. В стиснатия юмрук понякога оставаха косми или влакна. Изследването на дланите на жертвата беше изключително важна стъпка в аутопсията, и тя я беше пропуснала.
Но не и Дийн.
— Вече разполагаме със самоличността — каза Айлс. — Рентгеновите снимки на зъбите на Гейл Йегър са поставени на осветения екран.
Джейн се приближи до него и огледа внимателно закрепената там поредица малки изрезки от филм. Зъбите светеха като редица призрачни надгробни камъни на черния фон на филма.
— Миналата година стоматологът направил няколко коронки на мисис Йегър. Виждат се там. Златната коронка е двайсети номер на периферната поредица. Освен това на номера три, четиринайсет и двайсет и едно е имала сребърни амалгамени пломби.
— Съвпадат ли?
Д-р Айлс кимна.
— Няма съмнение, че това са останките на Гейл Йегър.
Ризоли се обърна отново към тялото на масата, погледът й падна върху пръстена от синини около гърлото.
— Направихте ли рентгенова снимка на врата?
— Да. Има двустранни фрактури на щитовидния хрущял. Съвместимо с удушаване с ръце. — Айлс се обърна към Йошима, чиято безмълвна и призрачна експедитивност караше околните понякога да забравят за присъствието му в залата. — Нека заемем позиция за вземане на секрети от влагалището.
Ризоли възприе онова, което последва, като най-голямото унижение, на което могат да бъдат подложени останките на една жена. Беше по-лошо от отварянето на корема, по-лошо от ресекцията на сърцето и белите дробове. Йошима разположи отпуснатите бедра в позиция, наподобяваща жабешка поза, за да може да бъде направен огледът на малкия таз.
— Извинете, господин детектив? — обърна се Йошима към Корсак, който стоеше най-близо до лявото бедро на Гейл Йегър. — Бихте ли могли да държите този крак?
Корсак го изгледа ужасено.
— Аз ли?
— Просто придържайте коляното сгънато по този начин, за да можем да вземем секретите.
Полицаят посегна неохотно към бедрото на трупа, но се отдръпна рязко, тъй като слой кожа се обели и остана в гумената му ръкавица.
— Боже мили. О, боже!
— Кожата ще се плъзга, каквото и да правите. Бихте ли могли просто да държите крака разтворен?
Корсак изпусна рязко събрания в дробовете си въздух. Ризоли долови полъх на ментол, контрастиращ с вонята в помещението. Корсак поне не беше прекалено горделив, за да си сложи малко от ментоловия спирт под носа. С изкривено в гримаса лице той хвана бедрото и го изви встрани, разкривайки гениталиите на Гейл Йегър.