— Той знаеше — каза Корсак. — Кучият син знаеше.
Стояха на паркинга зад сградата на съдебния лекар, огънчето на върха на цигарата му проблясваше в оранжево. След леденостудения въздух в залата за аутопсии беше почти приятно да се потопиш в парата на лятната нощ, да се отдалечиш от безмилостно ярките светлини и да се усамотиш в плаща на мрака. Джейн се чувстваше унизена заради проявената слабост, но най-вече, защото това се бе случило пред агент Дийн. Той поне бе достатъчно деликатен, за да не направи коментар във връзка със случилото се, и в погледа му не забеляза нито симпатия, нито осмиване, а просто безразличие.
— Дийн настоя да се направи този тест на спермата — продължаваше Корсак. — Както и да го нарече там…
— Мокра предварителна подготовка.
— Да, мокра каквото и да е. Айлс нямаше изобщо да я погледне в пресния й вид. Щеше да я остави да изсъхне. И така, човекът от ФБР каза на лекарката какво да прави. Сякаш е знаел точно какво търси, точно какво ще намери. Откъде знаеше? И какво, по дяволите, прави ФБР в разследването на този случай?
— Ти разучи миналото на семейство Йегър. Какво има в него, което би могло да привлече ФБР?
— Абсолютно нищо.
— Да не са се замесили в нещо, в което не е трябвало?
— Ако те слуша, човек ще помисли, че семейство Йегър сами са причинили убийството си.
— Той е бил лекар. Да не би да става дума за разпространение на наркотици? Федерален свидетел?
— Той беше чист. Съпругата му беше чиста.
— Онзи довършващ удар с ножа… напомня екзекуция. Може би това е символизмът. Срязване на гърлото, за да бъде накаран да замълчи.
— Божичко, Ризоли. Обърна всичко на сто и осемдесет градуса. Първо говорим за извършител, който убива заради удоволствието. Сега затъна в конспирация.
— Опитвам се да разбера защо е замесен Дийн. ФБР никога не дава пет пари какво правим. Те не се месят в нашите работи, ние не се месим в техните, и така на всички им харесва. Не сме ги молили да ни помогнат за Хирургът. Техният отдел е прекалено зает с Холивуд, за да се занимава с нас. Какво тогава му е по-различно на този случай? Какво прави специални семейство Йегър?
— Не открихме нищо за тях — каза Корсак. — Никакви дългове, никакви финансови червени флагчета. Нито висящи дела. Никой, който би имал причина дори да ги стресне.
— Но на какво се дължи тогава този интерес на ФБР?
Корсак се замисли.
— Може би Йегърови имат приятели по високите етажи. Някой, който сега крещи за справедливост.
— Според теб Дийн не би ли ни го казал?
— Федералните никога не са обичали да казват каквото и да било — рече Корсак.
Джейн погледна назад към сградата. Беше почти полунощ и все още не бяха видели Мора Айлс да излиза. Когато Ризоли напускаше комплекса за извършване на аутопсии, Айлс диктуваше и й бе махнала почти незабележимо с ръка за довиждане. Кралицата на мъртвите не обръщаше почти никакво внимание на живите.
А аз по-различна ли съм? Като си легна нощем, виждам лицата на убитите.
— Този случай е по-голям, не е свързан само с Йегърови — заключи Корсак. — Вече открихме останките и от втори труп.
— Мисля, че това освобождава Джоуи Валънтайн от подозренията — каза Джейн. — То обяснява как нашият извършител се е сдобил с онзи косъм от труп — от предишна жертва.
— Аз още не съм приключил с Джоуи. Още едно завъртане на отвертката.
— Нещо срещу него ли имаш?
— Търся. Търся.
— Ще ти трябва нещо повече от старо обвинение във воайорство.
— Но този Джоуи е сбъркан. Трябва да си сбъркан, за да ти прави удоволствие да слагаш червило на мъртви дами.
— Сбъркаността не е достатъчна. — Младата жена се взря в сградата, мислейки за Мора Айлс. — В някои отношения всички сме сбъркани.
— Да, но ние сме нормални сбъркани. Докато объркаността на Джоуи излиза извън рамките на нормалното.
Джейн се засмя. Този разговор бе достигнал абсурдни измерения, а тя бе прекалено изморена, за да се опитва да търси логика в казаното.
— Какво, по дяволите, казах? — попита Корсак.
Тя тръгна към колата си.
— Чувствам се уморена. Имам нужда да се прибера и да поспя.
— Ще дойдеш ли за костния доктор?
— Ще дойда.
Утре следобед към Айлс щеше да се присъедини криминален антрополог, за да огледат заедно трупа на втората жена, от която бе останал почти само скелетът. Макар да нямаше желание да посещава отново тази къща на ужаса, Ризоли нямаше как да избегне това задължение. Приближи се до колата си и я отключи.