— Но не на място, където би имало вероятност да я търсим. Като нищо можехме да я пропуснем. Всъщност едва не го и направихме.
— А цялостното ти впечатление? — попита Цукер.
— Организиран е. Интелигентен. — Джейн направи пауза. И добави: — Също като Хирургът.
Срещна погледа на Цукер. Този човек винаги я беше карал да се чувства неловко и беззащитна пред замисления му поглед. Но Уорън Хойт несъмнено беше в умовете на всички. Не можеше да е единствената, която имаше усещането, че някогашният кошмар се повтаря.
— Съгласен съм с вас — заяви Цукер. — Този убиец е организиран. Целта му не е само незабавно да удовлетвори импулсите си. Поведението му показва, че има определена цел, а именно — да притежава пълен контрол над женско тяло, в този случай — жертвата Гейл Йегър. Този извършител иска да я притежава, да я използва дори след смъртта й. Като я насилва пред съпруга, той постановява правото си на притежание. По този начин заема доминираща позиция и над двамата.
Взе снимката от аутопсията.
— Интересното е, че тя не е осакатена или рязана по някакъв начин. Като се изключат естествените промени, характерни за ранния стадий на разлагане, трупът изглежда в добро състояние.
Погледна към Ризоли за потвърждение.
— Нямаше отворени рани — каза тя. — Причината за смъртта е удушаване.
— Което е най-интимният начин да убиеш някого.
— Интимен ли?
— Помислете какво означава да удушиш някого с ръце. Колко лично е. Близкият контакт. Кожа до кожа. Твоите ръце в нейната плът. Притискаш гърлото й, усещайки как животът я напуска.
Джейн го изгледа с погнуса.
— Божичко!
— Ето така мисли той. Така чувства той. Това е вселената, която обитава, и ние трябва да разберем как изглежда тази вселена. — Цукер посочи към снимката на Гейл Йегър. — Той е воден от непреодолимо желание да обладава тялото й, да го притежава, мъртво или живо. Този човек се привързва към трупа и продължава да го мачка. Да го малтретира сексуално.
— Защо тогава ще го изхвърля? — попита Слийпър. — Защо да не си го задържи седем години? Както направил цар Ирод със своята съпруга.
— Практични причини? — рече психологът. — Може би живее в жилищен блок, където миризмата на разлагащото се тяло несъмнено ще привлече нечие внимание. Три дни е горе-долу най-дългият период, през който някой би пазил труп.
Кроу се изсмя.
— Опитай с три секунди.
— В такъв случай от думите ти излиза, че е чувствал привързаност към това тяло почти като любовник — обади се Ризоли.
Цукер кимна.
— Несъмнено не му е било лесно просто да я изхвърли там. В „Стоуни брук“.
— Да, не му е било лесно. Все едно любовникът да те изостави.
Джейн си представи онова място в гората. Дърветата, пъстрата сянка. Толкова далече от жегата и шума на града.
— Това не е просто място за изхвърляне — каза тя. — Може би е осветен терен, гробище.
Всички я погледнаха.
— Кажи го пак? — обади се Кроу.
— Детектив Ризоли засегна точно това, което се готвех да обясня — рече Цукер. — Онова място, в резервата, не е просто място за изхвърляне на използвани трупове. Запитайте се защо не ги е заровил? Защо ги е оставил така увеличавайки опасността евентуално да бъдат открити?
— Защото ги посещава — промълви Джейн.
Психологът кимна.
— Това са неговите любовници. Неговият харем. Той се връща отново и отново, за да ги види, да ги докосне. Може би дори да ги прегърне. Затова от него е изпаднал онзи косъм от труп. Когато има вземане-даване с телата, по дрехите му полепват космите им. — Цукер я погледна. — Онзи косъм от мъртвец отговаря ли на косата на намерения там втори труп?
Джейн кимна.
— С детектив Корсак започнахме от предположението, че този извършител е отнесъл косъма от работното си място. Сега, когато знаем откъде е косъмът, има ли смисъл да продължаваме да преследваме гледната точка за погребалния дом?
— Да — отговори психологът. — И ще ви кажа защо. Труповете привличат некрофилите. За тях е удоволствие да ги мият, да ги обличат. Да ги гримират. Напълно възможно е да опитат да получат достъп до това занимание, избирайки да работят в свързаната със смъртта индустрия. Например като помощник на полагащия последните грижи за тялото преди погребението или гримьор в морга. Имайте предвид, че неидентифицираните останки може изобщо да не са на жертва на убийство. Един от най-известните некрофили е бил страдащ от психоза мъж на име Ед Гейн, който започнал с набези из гробищата. Изравял женски тела и ги носел вкъщи. Едва по-късно прибягнал към убийството като средство за снабдяване с трупове.