Вместо да отговори, тя насочи вниманието си отново към кървавите ленти по стените.
— Кой е умрял тук? — промълви Ризоли.
— Анестезиологът и операционната сестра — отговори Арлън. — Анестезиологът лежеше тук, в този край на масата. Сестрата беше намерена там, до вратата.
— Не са ли извикали? Не са ли предупредили надзирателя?
— Би било трудно да издадат какъвто и да било звук. И двете жени са били с прерязан ларинкс.
Джейн се приближи до горната страна на масата и погледна стойката, от която висеше найлонов плик с някакъв разтвор; пластмасовата тръбичка, излизаща от нея, се бе проточила към локвата вода на пода. Под масата се виждаше счупена стъклена спринцовка.
— Били са го включили към системата — отбеляза тя.
— Направили са го още в спешното отделение — обясни Арлън. — Докарали го веднага, след като хирургът на долния етаж го прегледал. Диагнозата е била спукан апендикс.
— Защо хирургът не е дошъл с него? Къде е бил?
— Преглеждал друг пациент в спешното. Дошъл вероятно десет-петнайсет минути след това, което се е случило. Минал през двойната врата, видял мъртвия надзирател, проснат в приемната част, и се спуснал право към телефона. Практически целият персонал на спешното отделение нахлул, но за никоя от жертвите не можело да се направи нищо.
Джейн погледна към пода и видя преплетените отпечатъци от твърде много обувки, следи от прекалено голям хаос, за да може да се направи някакъв извод за събитията.
— Защо надзирателят не е бил тук, вътре, за да наблюдава затворника? — попита тя.
— Предполага се, че операционната зала е стерилна зона. Не се допуска влизане с дрехи от улицата. Вероятно са му казали да чака пред залата.
— Но нали политиката на затворническите заведения е обитателите им да бъдат с белезници през цялото време, докато са извън сградата на затвора?
— Да.
— Дори в операционната зала, дори под упойка. Кракът или ръката на Хойт е трябвало да бъдат закрепени с белезници за операционната маса.
— Така е, трябвало е.
— Намерихте ли белезниците?
Арлън и Канъди се спогледаха.
— Те лежаха на пода, под масата — отговори Канъди.
— Значи все пак е бил с белезници.
— До известно време, да…
— Защо са ги махнали?
— Може би поради медицински съображения? — предположи Арлън. — За да го включат към друга система? За да го преместят в друго положение?
Ризоли поклати глава.
— Тогава щеше да се наложи да извикат надзирателя, за да отключи белезниците. А надзирателят нямаше да излезе от залата, оставяйки там затворника си без белезници.
— В такъв случай той трябва да е проявил безразличие — отсъди Канъди. — Всички в спешното отделение са останали с впечатление, че Хойт е много зле и че е измъчван от прекалено силни болки, за да предприеме каквото и да било. Очевидно не са очаквали…
— Божичко — прошепна младата жена. — Не е изгубил уменията си.
Погледна към количката на анестезиолога и видя, че едно от чекмеджетата беше отворено. Вътре, под яркото осветление на операционната зала, проблясваха шишенца с тиопентал. Упойващо вещество. „Готвели са се да го приспят — помисли си тя. — Той лежи на масата, с включена към вената на ръката система. Охка, с изкривено от болка лице. Те нямат представа какво ще се случи; вниманието им е погълнато от работата. Сестрата обмисля кои инструменти да извади, от какво ще има нужда лекарят. Анестезиологът пресмята дозите на лекарствата, следейки пулса на сърцето на пациента в монитора. Може би вижда ускоряване на пулса и решава, че това е резултат от болката. Не си дава сметка, че той се готви да атакува. Да убива.“
И тогава… какво се е случило тогава?
Джейн погледна към табличката с инструменти до масата. Беше празна.
— Скалпел ли е използвал? — попита тя.
— Не намерихме оръжието.
— Това е любимият му инструмент. Винаги е използвал скалпел… — Космите на тила й настръхнаха от внезапно възникналата в ума й мисъл. Тя погледна към Арлън. — Възможно ли е да е все още в тази сграда?
— Не е в сградата — намеси се Канъди.
— Преди се е маскирал като лекар. Знае как да се смесва с медицинския персонал. Претърсихте ли тази болница?
— Не е нужно да го правим.
— И как разбрахте, че не е тук?
— Имаме доказателство, че е напуснал сградата. Видеозапис.