Пулсът й се ускори.
— Хванали сте го на охранителните камери?
Канъди кимна.
— Предполагам ще искаш да го видиш лично.
8
— Много е чудновато това, което прави — каза Арлън. — Гледахме няколко пъти записа, но така и не разбрахме.
Бяха слезли на долния етаж, в конферентната зала на болницата.
В ъгъла имаше въртящо се шкафче с телевизор и видео. Арлън остави Канъди да включи апаратурата и да се заеме с дистанционното. Контролът над дистанционното беше алфа-мъжка роля и Канъди изпитваше необходимост да играе тази роля. Арлън беше достатъчно уверен, за да не се нуждае от нея.
Канъди пъхна лентата с думите:
— Добре, нека видим дали бостънската полиция ще успее да разбере.
Това беше равносилно на хвърляне на ръкавица. Натисна бутона за възпроизвеждане на записа.
На екрана се появи затворена врата в края на някакъв коридор.
— Това е поставена на тавана камера в коридор на първия етаж — поясни Арлън. — Вратата, която виждаш, води директно навън, към паркинга за персонала, на изток от сградата. Това е един от четирите изхода. Времето на записа е в долния край.
— Пет и десет — прочете Джейн.
— Според дневника на спешното отделение, затворникът е бил преместен в операционната зала на горния етаж към четири и четирийсет и пет, следователно това се случва двайсет и пет минути по-късно. Сега гледай. Става някъде към пет и единайсет.
На екрана секундите следваха една след друга. И тогава, в пет часа, единайсет минути и тринайсет секунди внезапно се появи някаква фигура и се насочи със спокойна крачка към изхода. Беше с гръб към камерата и те видяха ниско подстригана кафява коса над якичката на бяла лабораторна престилка. Беше с хирургически панталони и хартиени терлици върху обувките. Измина делящото го от вратата разстояние и натисна дръжката, когато внезапно спря.
— Гледай това — обади се Арлън.
Ризоли се приведе напред, с пресъхнало гърло, без да отделя очи от лицето на Уорън Хойт. Стори й се, че той я гледа право в очите. Тръгна към камерата и тя забеляза, че носеше нещо под лявата си мишница. Някакъв вързоп. Продължи да върви, докато застана директно под камерата.
— Ето чудноватата част — поясни Арлън.
Все така загледан в камерата, Хойт вдигна дясната си ръка, с дланта напред, сякаш се готвеше да се закълне пред съда, че ще говори само истината. С лявата ръка посочи към отворената си длан. И се усмихна.
— Какво, по дяволите, значи всичко това? — възкликна Канъди.
Джейн не отговори. Мълчаливо проследи с поглед Хойт, който се обърна, мина през изхода и изчезна зад вратата.
— Пусни го пак — промълви едва чуто тя.
— Имаш ли представа какво означават тези движения с ръцете?
— Пусни го пак.
Канъди се намръщи и натисна бутона за превъртане, а после — за възпроизвеждане.
Хойт отново тръгна към вратата. Обърна се. Върна се към камерата, вперил поглед в тези, които го наблюдаваха сега.
Младата жена седеше, напрегнала всяко мускулче на тялото си, с препускащ пулс, в очакване на следващия му жест. Жестът, чието значение вече беше разбрала.
Хойт вдигна длан.
— Спри го! — каза тя. — Точно тук!
Канъди натисна „пауза“.
Хойт стоеше замръзнал на екрана, с усмивка на лице, сочейки с левия показалец разтворената си дясна длан. Тази картина я зашемети.
Арлън беше този, който наруши проточилото се мълчание.
— Какво означава това? Знаеш ли?
Тя преглътна.
— Да.
— Е, какво? — сопна се Канъди.
Джейн разтвори дланите, които до този момент бе държала на скута си, стиснати в юмруци. И на двете се виждаха белезите, оставени от Хойт преди една година — дебели възли, образували се върху двете дупки, разкъсани от скалпелите му.
Двамата полицаи се взряха в белезите й.
— Хойт ли ти ги направи? — попита Арлън.
Тя кимна.
— Ето това има предвид. Затова вдигна длан. — Погледна към телевизора, където Хойт продължаваше да се усмихва, отворил дланта си пред камерата. — Това е малка шега, само между нас двамата. Неговият начин да каже „Здрасти“. Хирургът говори на мен.
— Трябва доста да си му вгорчила живота — отсъди Канъди. Махна с дистанционното към екрана. — Виж това. Все едно казва: „Сега да те видим“.
— Или „Ще се видим“ — додаде тихо Арлън.
Думите му я смразиха. Да, знам, че ще те видя. Не знам само кога и къде.