Канъди натисна бутона за възпроизвеждане и лентата продължи да се върти. Видяха как Хойт свали ръка и се обърна отново към изхода. Джейн се съсредоточи върху вързопа под мишницата му.
— Спри пак — каза тя.
Канъди натисна „пауза“.
Тя се приведе напред и докосна екрана.
— Какво носи според вас? Прилича на навита хавлия.
— Така е — отвърна Канъди.
— И защо му е?
— Не му трябва хавлията. А онова, което е вътре.
Младата жена се намръщи, сетила се за празната табличка край масата, която бе видяла преди малко в операционната зала.
Погледна към Арлън и каза:
— Инструменти. Взел е хирургически инструменти.
Арлън кимна.
— От залата липсва комплект за лапаротомия.
— Лапаротомия ли? Какво е това?
— Медицинският термин за срязване на корема — отговори Канъди.
На екрана Хойт излезе през изхода и сега виждаха само празен коридор, затворена врата. Канъди изключи телевизора и се обърна към нея.
— Както изглежда, вашият човек няма търпение да се залови отново за работа.
Пропяването на мобилния й телефон я накара да трепне. Усещаше бесните удари на сърцето си, докато вадеше телефона. Двамата мъже я гледаха, затова се изправи и се обърна към прозореца, преди да отговори.
Беше Гейбриъл Дийн.
— Знаеш ли, че имаме среща с криминалния антрополог в три часа? — започна той.
Ризоли погледна часовника си.
— Ще бъда там навреме — отвърна тя.
— Къде си?
— Виж, ще бъда там, разбра ли?
И затвори. Пое дълбоко въздух, загледана през прозореца. „Няма да издържа — помисли си тя. — Чудовищата ми въздействат прекалено силно…“
— Детектив Ризоли? — обади се Канъди.
Обърна се към него.
— Съжалявам. Трябва да се връщам в Бостън. Ще ми се обадите ли веднага, щом научите нещо за Хойт?
Той кимна. Усмихна се.
— Няма да мине много време преди да научим нещо, предполагам.
Последният човек, с когото имаше желание да разговаря, беше Дийн, но щом влезе в паркинга на сградата на съдебните лекари, видя именно него да слиза от автомобила си. Бързо паркира и изключи двигателя, като мислеше, че ако просто изчака няколко минути, той ще влезе пръв в сградата и така ще избегне ненужния разговор с него. За нещастие той вече я беше забелязал и стоеше на паркинга, за да я изчака, като неизбежна пречка. Нямаше друг избор, освен да се примири с компанията му.
Джейн излезе под безмилостните лъчи на слънцето и тръгна към агента на ФБР с походка на човек, който няма време за губене.
— Ти така и не се върна на срещата тази сутрин — отбеляза той.
— Маркет ме извика в офиса си.
— Той ми каза за случилото се.
Младата жена спря и го погледна.
— Какво ти каза?
— Че един от старите ти извършители е навън.
— Точно така.
— И че това те е разтърсило.
— Маркет и това ли ти каза?
— Не. Но тъй като не се върна на срещата, предположих, че си разстроена.
— Други въпроси се нуждаеха от моето внимание.
Тръгна към сградата на съдебните лекари.
— Вие ръководите този случай, детектив Ризоли — извика след нея той.
Джейн спря и се обърна, за да го погледне.
— Защо чувстваш нужда да ми го припомниш?
Той тръгна бавно към нея, докато се приближи толкова, че придоби заплашителен вид. Може би точно това бе и неговото намерение. Сега стояха лице срещу лице и въпреки че никога нямаше да отстъпи, Ризоли не успя да предотврати изчервяването си под втренчения му поглед. Не само физическото му превъзходство я накара да се почувства заплашена; дори по-силен ефект оказа внезапното осъзнаване на факта, че този мъж беше привлекателен, една наистина перверзна реакция в светлината на гнева й. Опита се да потисне привличането, но то вече бе забило ноктите си в нея и тя не успя да се отърси.
— Този случай ще изисква пълното ни внимание — заяви Дийн. — Виж, разбирам, че си разстроена заради бягството на Уорън Хойт. Това е достатъчно, за да разтърси всяко ченге. Достатъчно, за да го извади от равновесие…
— Почти не ме познаваш. Не се опитвай да ми бъдеш психоаналитик.
— Просто се питам дали се чувстваш достатъчно фокусирана, за да ръководиш това разследване. Или ще се намесят други проблеми.
Ризоли успя да удържи гнева си. И да попита съвсем спокойно: