Той явно бе дочул умората в гласа й, защото добави:
— Случилото се трябва да е истински ад и за теб.
— Аз съм добре.
— В такъв случай се справяш по-добре от мен.
Джейн се засмя, остър и рязък звук, в който нямаше нищо друго, освен външна показност.
— Като че ли имам време да се притеснявам заради Хойт. Затънала съм до шия в работа. Открихме бунище за трупове в резервата „Стоуни брук“.
— Колко са жертвите?
— Две жени, плюс един мъж, когото убил при отвличането. И този също е ужасен, Мур. Разбираш колко е ужасен, когато Цукер му даде прякор. Този е „Властващия“.
— Защо Властващия?
— Защото явно това търси. Власт. Доминиране. Абсолютен контрол над съпруга. Чудовищата и техните болни ритуали.
— Това прилича на повторение на миналото лято.
Само дето този път те няма, за да ми пазиш гърба. Сега имаш други приоритети.
— Някакъв напредък? — попита Томас.
— Бавен. Намесени са много инстанции, много играчи. Участва нютънската полиция и, чуй добре това — шибаното Бюро.
— Какво?
— Да. Някакъв техен агент на име Гейбриъл Дийн. Казва, че е съветник, но се е набъркал до лактите в случая. Това случвало ли ти се е някога досега?
— Никога. — Той замълча. — Нещо не е наред, Ризоли.
— Знам.
— Какво казва Маркет?
— Проснал се е по гръб и се прави на умрял, защото от ВПК наредили да си сътрудничим.
— Каква е историята на Дийн?
— Не си отваря устата. Нали разбираш, от хората „ако ти кажа, ще трябва да те убия“. — Замълча, припомняйки си погледа на Дийн, пронизителните му като парчета синьо стъкло очи. Да, можеше да си го представи как натиска спусъка, без да трепне. — Във всеки случай — додаде тя, — точно в момента Уорън Хойт не е главната ми грижа.
— Но за мен е — заяви Мур.
— Ако има нещо ново, ще го научиш първо от мен.
Затвори телефона и в настъпилата тишина напереността, която я бе обзела, докато разговаряше с Мур, мигновено се стопи. Беше останала отново насаме със страховете си, в апартамент със здраво залостена врата и прозорци и в компанията само на един пистолет.
„Може би ти си най-добрият ми приятел“ — рече си Джейн. Взе оръжието и се върна с него в спалнята.
9
— Агент Дийн дойде да ме види тази сутрин — започна лейтенант Маркет. — Има някои опасения за теб.
— Чувствата ни са взаимни — увери го Ризоли.
— Не поставя под въпрос твоите умения. Мисли, че си чудесно ченге.
— Но?
— Пита се дали си подходящият детектив за ръководител на този случай.
Без да каже нищо, тя стоеше, гледайки спокойно към бюрото на своя събеседник; вече се беше досетила за какво ще бъде тази среща. Беше влязла с твърдото намерение да държи в стоманени клещи емоциите си, да не му даде възможност да види това, което очакваше: знак, че вече бе потънала до шията, че наистина имаше нужда да бъде сменена с друг.
Когато заговори, гласът й прозвуча спокойно и разумно:
— Какво го тревожи?
— Че си разсеяна. Че имаш нерешени проблеми, свързани с Уорън Хойт. Че не си се възстановила напълно от разследването на Хирургът.
— Какво има предвид под не съм се възстановила? — попита младата жена.
Макар вече да знаеше какво бе имал предвид.
Маркет се поколеба.
— Боже, Ризоли. Не е лесно да се изрече. Знаеш, че не е.
— Просто бих искала да го кажеш.
— Мисли, че си нестабилна, разбра ли?
— А вие какво мислите, господин лейтенант?
— Мисля, че ти се събра доста. Мисля, че бягството на Хойт те срази.
— Мислите ли, че съм нестабилна?
— Д-р Цукер също изрази известни притеснения. Миналата есен ти така и не отиде на консултация.
— Не ми беше наредено.
— Това ли е единственият начин да направиш нещо? Трябва да ти бъде наредено?
— Не чувствах, че имам нужда от подобна консултация.
— Цукер смята, че все още не си се освободила от Хирургът. Че виждаш Уорън Хойт под всяко камъче. Как можеш да ръководиш това разследване, ако все още преживяваш предишното?
— Иска ми се да го чуя от вас, лейтенант. Вие мислите ли, че съм нестабилна?
Маркет въздъхна.
— Не знам. Но щом агент Дийн идва тук и излага своите притеснения, не трябва да ги оставям без внимание.