— Не смятам, че агент Дийн е напълно надежден източник.
Маркет направи пауза. Приведе се напред, смръщил чело.
— Това е сериозно обвинение.
— Не по-сериозно от обвинението, което той отправя към мен.
— Имаш ли нещо, с което да го подкрепиш?
— Тази сутрин се обадих в бостънския офис на ФБР.
— И?
— Те не знаят нищо за агент Гейбриъл Дийн.
Маркет се облегна на стола си и известно време я гледа, без да каже нищо.
— Дошъл е тук право от Вашингтон — продължи Джейн. — Бостънският офис няма нищо общо с това. Не би трябвало да става така. Ако ги помолим за криминален профил, молбата винаги минава през техния координатор на съответната област. Този път обаче не се минава през координатора на нашата област. Изпращат го директно от Вашингтон. Искам да знам първо защо ФБР се бърка в мое разследване? И какво общо има Вашингтон?
Маркет все още мълчеше.
Ризоли продължаваше да настоява, чувството й на безсилие нарастваше, самоконтролът й започваше да се пропуква.
— Каза ми, че заповедта за сътрудничество дошла чрез полицейския комисар.
— Да, от него дойде.
— Кой от ФБР се е обърнал към ВПК? С коя част от Бюрото имаме вземане-даване?
Маркет поклати глава.
— Не беше Бюрото.
— Какво?
— Молбата не дойде от ФБР. Разговарях с ВПК миналата седмица, в деня, преди да се появи Дийн. Зададох им същия въпрос.
— И?
— Обещах да пазя тази информация като конфиденциална. Очаквам същото от теб. — И едва след като тя кимна в знак на съгласие, лейтенантът продължи: — Молбата дойде от канцеларията на сенатор Конуей.
Джейн го изгледа объркана.
— Какво общо има с това пък нашият сенатор?
— Не знам.
— ВПК не ти ли каза?
— Нищо чудно и те да не знаят. Но това не е молба, на която биха отказали, не и щом идва от Конуей. А той пък не иска да му сваляме звезди. Просто сътрудничество между институциите. Така или иначе го правим постоянно.
Младата жена се приведе напред и изрече тихо:
— Нещо не е наред, лейтенант. И ти го знаеш. Дийн не е откровен с нас.
— Не съм те повикал, за да говорим за Дийн. Говорим за теб.
— Но се опираш върху неговите думи. Нима сега ФБР дава заповеди на бостънската полиция?
Това изглежда го изненада. Изправи рязко гръб и я изгледа. Беше улучила най-чувствителния нерв. Бюрото срещу Нас. Наистина ли ти ръководиш?
— Добре — каза той. — Разговаряхме. Ти чу каквото имах да кажа. Това е достатъчно за мен.
— И за мен.
Джейн се изправи.
— Но ще те наблюдавам, Ризоли.
Тя кимна.
— Все едно не си го правил винаги?
— Открих няколко интересни влакна — каза Ерин Волчко. — Взети са от кожата на Гейл Йегър с помощта на скоч лента.
— Още морскосин килим? — попита Ризоли.
— Не. Честно казано, не съм сигурна от какво са.
Ерин не признаваше често, че е объркана. Само това бе достатъчно да събуди интереса на Джейн към стъклото под микроскопа. През лещата видя самотна тъмна нишка.
— Гледаме синтетична нишка, чийто цвят бих определила като мръснозелен. Базирайки се на отразяващите му индекси, това е старият ни познайник, найлонът на „Дюпон“, тип шест, шест.
— Също като морскосините влакна за килим.
— Да. Найлон шест, шест е много популярен заради здравината и еластичността си. Може да бъде открит в най-различни материи.
— Каза, че това влакно било взето от кожата на Гейл Йегър?
— Тези влакна бяха открити по ханша, гърдите и едното й рамо.
Джейн се намръщи.
— Чаршаф? Нещо, с което е увил тялото й?
— Да, но не е чаршаф. Найлонът не е подходящ за подобна употреба поради ниската степен на поглъщане на влагата. А тези нишки специално се произвеждат от изключително тънки влакна, 30 дение, десет влакънца за едно влакно. А така полученото влакно е по-тънко от човешки косъм. Крайният продукт от този тип влакна е стегнат. Може би дори защитаващ от природните стихии.
— Палатка? Мушама?
— Възможно е. Точно такава материя би използвал някой за увиване на тяло.
В съзнанието си Ризоли видя странна картина. На нея различни видове мушами висяха в „Уол Март“, придружени от етикет с препоръчаната от производителя употреба: „Превъзходно за лагеруване сред природата, защита от лошо време и увиване на мъртви тела“.