— Той е сержант, който работи с новобранци, Майк. Не е Рамбо.
— Дори Рамбо изпраща картичка за рождения ден на майка си — сопна се Франк старши.
Във внезапно настъпилата тишина всички поканени побързаха да се направят на разсеяни и да отхапят от тортата си. И през следващите няколко секунди всички дъвчеха с яростна концентрация.
Тишината наруши смело Грейси Кармински, която живееше в съседния апартамент.
— Тази торта е толкова хубава, Анджела! Кой я изпече?
— Аз самата — отвърна Анджела. — Представяш ли си само, да трябва да си правя сама тортата за рождения ден. Но такива са нещата в това семейство.
Джейн се изчерви, сякаш й бяха ударили плесница. За всичко това бе виновен Франки. Анджела беше ядосана на него, но, както винаги, си го изкарваше на Джейн.
— Предложих да донеса тортата, мамо — каза спокойно тя.
Майка й сви рамене.
— От сладкарницата.
— Нямам време да правя торта.
Това бе истината, но не трябваше да я изрича. Разбра го в мига, в който думите излязоха от устата й. Видя как брат й Майк се сви на дивана. Видя как баща й почервеня и се подготви за предстоящото.
— Нямаше време — каза Анджела.
Джейн се засмя отчаяно.
— И без това тортите ми никога не се получават.
— Нямаше време — повтори Анджела.
— Мамо, искаш ли сладолед? Какво ще кажеш за…
— Тъй като си толкова заета, мисля, че би трябвало да падна на колене и да ти благодаря, че все пак успя да дойдеш на рождения ден на единствената си майка.
Джейн не отговори, просто стоеше почервеняла като рак, опитвайки се да не се разплаче. Гостите се отдадоха отново на яростно ядене на торта; никой не смееше да погледне към някой друг.
Телефонът иззвъня. Всички замръзнаха. Най-сетне Франк старши отговори. И каза:
— Майка ти е тук, до мен.
И подаде портативния телефон на съпругата си.
Божичко, Франки, защо се забави толкова? С въздишка на облекчение младата жена започна да събира използваните хартиени чинийки и пластмасови вилици.
— Какъв подарък? — попита майка й. — Не съм го получила.
Джейн трепна. О, не, Франки. Не се опитвай да стоварваш вината върху мен.
Но още докато си поемаше дъх, гневът се изпари като по магия от гласа на Анджела.
— О, Франки, разбирам, скъпи. Да, разбирам. Военноморските сили, карат те да работиш толкова много, нали?
Джейн тръгна към кухнята, клатейки глава, когато майка й извика:
— Той иска да говори с теб.
— Кой, с мен?
— Така казва.
Джейн взе телефона.
— Здравей, Франки.
— Какво, по дяволите, Джейни? — приветства я в отговор брат й.
— Моля?
— Знаеш за какво говоря.
Тя излезе от стаята веднага и отнесе телефона в кухнята, като побърза да затвори вратата след себе си.
— Помолих те за една шибана услуга — продължи той.
— За подаръка ли говориш?
— Обаждам се да я поздравя за рождения ден и тя ми се святка.
— Можеше да се очаква.
— Обзалагам се, че това ти се струва толкова готино, а? Да ме изложиш пред нея.
— Ти сам се изложи. Но и, както изглежда, пак успя да се измъкнеш като невестулка.
— А точно това хич не ти харесва, нали?
— Честно казано, не ми пука изобщо, Франки. Това е между теб и мама.
— Да, но ти си винаги там, промъкваш се зад гърба ми. Правиш всичко, само и само да ме представиш в лоша светлина. Не можа дори да добавиш шибаното ми име към шибания си подарък.
— Моят подарък вече беше изпратен.
— И предполагам щеше да ти струва много усилия да вземеш нещо дребно и от мое име?
— Да, точно така. Не съм тук, за да ти бърша задника. Работя по осемнайсет часа на ден.
— О, да бе, не чувам друго от теб. „Бедничката аз, работя толкова много, че ми остава време да спя само по петнайсет минути нощем.“
— Освен това не ми плати за последния подарък.
— Разбира се, че ти платих.
— Не, не ми плати.
И досега ми е неприятно, че мама продължава да говори за „хубавата лампа, която ми подари Франки“.
— Значи всичко е заради парите, така ли? — попита той.
Пейджърът й изписка, коланът й завибрира. Погледна номера.