Александър Гент седеше облегнат на стената, като тъжна марионетка, с клюмнала назад глава, разкриваща зейналата рана там, където е било гърлото му. „Толкова млад — беше първата й шокирана реакция, докато се взираше в смущаващо безгрижното му лице, в отвореното синьо око. — Толкова е млад.“
— Една служителка на „Симфъни хол“, Ивлин Петракас, пристигнала към шест часа да ги вземе за вечерния концерт — продължаваше Кроу. — Никой не дошъл да отвори. Открила, че вратата не е заключена, затова влязла да види какво става.
— Той е по долнище на пижама — отбеляза Джейн.
— В състояние на rigor mortis е — каза д-р Айлс и се изправи. — И е налице значително изстиване. Ще бъда по-конкретна, когато получа резултатите от калия в стъкловидното тяло. Но засега преценявам, че смъртта е настъпила преди шестнайсет до двайсет часа. Което прави… — Погледна часовника си. — Някъде между един и пет часа сутринта.
— Леглото не е оправено — намеси се Слийпър. — Последният път, когато някой е видял двойката, е било вчера вечерта. Тръгнали си от „Симфъни хол“ към единайсет и мис Петракас ги оставила тук.
„Жертвите са спели“ — помисли си Ризоли, загледана в долнището от пижамата на Александър Гент. Спели са и не са усетили, че някой е влязъл в къщата им. Че се приближава към спалнята.
— В кухнята има един отворен прозорец, водещ към малко дворче отзад — обясни Слийпър. — Открихме няколко следи от обувки в цветната леха, но не са с еднаква големина. Някои от тях може да са на градинаря. Или дори на жертвите.
Джейн сведе поглед към скоч лентата около глезените на Алекс Гент.
— А мисис Гент? — попита тя.
Макар вече да знаеше отговора.
— Изчезнала — отвърна Слийпър.
Погледът й описваше все по-широки кръгове около трупа, но не видя счупена чаша, парчета от порцелан. „Нещо не е както трябва“ — помисли си тя.
— Детектив Ризоли?
Обърна се и видя в коридора един от работещите на местопрестъплението техници.
— Патрулът казва, че отвън имало някакъв човек, твърди, че ви познавал. Вдига голяма врява, настоява да го пуснат вътре. Искате ли да видите кой е?
— Знам кой е — отвърна тя. — Ще го вкарам.
Корсак пушеше цигара, докато крачеше напред-назад по тротоара, толкова вбесен от унижението, че са го принизили до статуса на цивилен страничен зяпач, че димът сякаш излизаше и от ушите му. Щом я зърна, веднага хвърли угарката и я смачка настървено, като да беше противно насекомо.
— Искате да ме изолирате ли, какво? — започна той.
— Слушай, съжалявам. Часовият не е получил съобщението.
— Проклет новобранец. Не прояви никакво уважение.
— Не е знаел, разбра ли? Вината е моя. — Повдигна полицейската лента и той се шмугна под нея. — Искам да видиш това.
Изчака край входната врата, докато Корсак си сложи хартиени терлици и латексови ръкавици. Той залитна, опитвайки се да запази равновесие на един крак. Джейн го улови и с изненада усети миризмата на алкохол в дъха му. Беше му се обадила от колата си; беше го заварила вкъщи във вечер, когато не беше дежурен. Сега съжаляваше, че го беше известила. Беше вече ядосан и войнствено настроен, но не можеше да му откаже достъп, без да предизвика шумна публична сцена. Надяваше се само, че е достатъчно трезв, за да не изложи и двамата.
— Добре — изпухтя той. — Покажи с какво разполагаме.
Той се взря, без да прави коментари, в трупа на Александър Гент, отпуснат в локва кръв. Ризата му се бе подгънала, дишането му, както обикновено, напомняше ковашки мях. Забеляза погледите, които Кроу и Слийпър хвърлят към тях, и внезапно се ядоса на Корсак, че се появява в това състояние. Беше му се обадила, защото беше първият детектив, влязъл там, където бе убит Йегър, и искаше да знае какво е впечатлението му от тази сцена. Вместо това сега трябваше да се справя и с едно пияно ченге, чието присъствие я караше да се чувства унизена.
— Би могъл да е нашият човек — заяви Корсак.
Кроу изсумтя.
— Не думай, Шерлок.
Корсак обърна кървясалия си поглед към него.
— Ти от онези гении ли си, а? От всезнайковците.
— Не е нужно да си гениален, за да видиш с какво разполагаме.