— И с какво, според теб, разполагаме?
— Повторение. Нощно нахлуване в дома. Изненадана в леглото двойка. Отвлечена съпруга. Съпруг с прерязано гърло. Всичко се повтаря.
— Къде тогава е чашата за чай?
Макар да бе пийнал, от погледа му не бе убягнал детайлът, който бе смутил и Ризоли.
— Няма чаша — отвърна Кроу.
Корсак гледаше празния скут на жертвата.
— Разположил е жертвата в същата поза. Сложил го е да седне, облегнат на стената, за да наблюдава шоуто, като последния път. Но е пропуснал предупредителната система. Чашата за чай. Но ако насилва съпругата, как тогава следи съпруга?
— Гент е мършав мъж. Не представлява кой знае каква заплаха. Освен това целият е овързан. Как би могъл да стане и да защити съпругата си?
— Има промяна; само това казвам.
Кроу сви рамене и се обърна.
— Значи е пренаписал сценария.
— Хубавото момче просто знае всичко, нали така?
В стаята се възцари тишина. Дори д-р Айлс, която обикновено беше готова с един или друг ироничен коментар, не каза нищо, а само наблюдаваше с леко развеселено изражение.
Кроу се обърна, насочи подобния си на лазерен лъч поглед към Корсак. Но думите му бяха отправени към Ризоли:
— Детектив, има ли причина този човек да преминава линията, ограничаваща достъпа на външни лица до местопрестъплението?
Джейн хвана Корсак за ръката. Беше отпусната и потна, усети киселата миризма на потта му.
— Още не сме видели спалнята. Хайде.
— Да — изсмя се Кроу. — Не искам да пропуснете спалнята.
Корсак се дръпна рязко и направи нестабилна крачка към Кроу.
— Аз работя върху този извършител много преди теб, негоднико.
— Хайде, Корсак — обади се Джейн.
— … проследявайки всяка шибана улика, която се появи. Аз трябваше да бъда извикан пръв тук, защото вече го познавам. Мога да го подуша.
— О. Това ли е миризмата, която долавям? — възкликна Кроу.
— Хайде — настоя Ризоли.
Боеше се от гнева, който можеше да избухне, ако се изпуснеше. Гняв срещу Корсак и Кроу едновременно заради глупавото им твърдоглавие…
Бари Фрост се намеси, успявайки елегантно да разсее напрежението. Инстинктът на Джейн беше обикновено първо да скочи и с двата крака във всеки спор, докато на Фрост беше да бъде миротворец. Това беше проклятието да бъдеш средното дете, беше признал веднъж той, детето, което знае, че в противен случай юмруците на всички страни ще се стоварят върху лицето му. Той дори не се опита да успокои Корсак, а вместо това каза на Ризоли:
— Трябва да видиш какво намерихме в спалнята. То свързва тези два случая.
И тръгна към друг коридор, казвайки с безстрастната си походка: „Ако искате да отидете там, където е екшънът, последвайте ме“.
Миг по-късно Корсак направи точно това.
Щом се озоваха в спалнята, тримата се взряха в изпомачканите чаршафи, в отметнатите завивки. И в еднаквите дири, оставени в килима.
— Измъкнати от леглото — обяви Фрост. — Като семейство Йегър.
Александър Гент обаче беше по-дребен и далече не толкова мускулест колкото д-р Йегър и на извършителя му е било несравнимо по-лесно да го пренесе из коридора и да го разположи до стената. Много по-лесно да го сграбчи за косата и да му оголи гърлото.
— На скрина е — каза Фрост.
Това беше сиво-синьо боди, номер 4, грижливо сгънато и опръскано с кръв. Нещо, което една млада жена би носила, за да привлече любимия си, за да възбуди съпруга си. Карена Гент със сигурност никога не си бе представяла театъра на насилието, в който тази дреха щеше да служи едновременно като костюм и като театрален реквизит. До нея лежаха два плика с билети на авиолиния „Делта“. Ризоли погледна вътре и видя маршрута, който беше предвиден от агенцията, използваща таланта на семейство Гент.
— Трябвало е да излетят утре — каза тя. — Следващата им спирка е била Мемфис.
— Много лошо — отвърна Корсак. — Сега никога няма да видят Грейсланд.
Щом излязоха от къщата, седнаха в колата на Корсак, чиито прозорци бяха отворени, а той пушеше цигара. Детективът вдишваше дълбоко, после изпускаше удовлетворена въздишка, докато димът вършеше отровната си магия в белите му дробове. Изглеждаше по-спокоен, по-съсредоточен, отколкото при пристигането си преди три часа. Никотинът бе изострил ума му. Или действието на алкохола най-сетне беше преминало.
— Имаш ли някакви съмнения, че това е нашият човек? — попита той.