Лъчът в ръката на Ризоли също трепереше, докато тя се взираше в почти отрязания врат с белеещи се сред кървавата плът хрущяли. Наистина беше убит човек. Убит и с почти отделена от тялото глава.
Мракът бе разкъсан от пулсиращи сини светлини, към тях се понесе сюрреалистичен калейдоскоп. Джейн се изправи; панталоните й лепнеха от кръв, платът им бе залепнал за коленете. Присвила очи към приближаващите полицейски автомобили, тя се обърна към неосветеното гробище. В този миг, докато приближаващите фарове изрязаха дъга в мрака, в ретините й замръзна картината на движеща се сред надгробните камъни фигура. Зърна я само за част от секундата и при следващата пулсация на светлината фигурата бе изчезнала сред морето издигащи се мраморни и гранитни камъни.
— Корсак — рече тя. — Някой се движи… два часа.
— Не виждам абсолютно нищо.
Младата жена продължаваше да се взира. И видя отново фигурата, движеща се надолу по склона към прикритието на дърветата. Миг по-късно вече тичаше натам, изписвайки зигзагообразни движения между препятствията от надгробни камъни, бягайки върху спящите мъртъвци. Чу, че Корсак я последва, свирейки като акордеон, но бързо изостана. След секунди остана сама, носена от ракетното гориво на адреналина. Вече беше стигнала почти до дърветата, наближавайки мястото, където бе видяла фигурата за последен път, но този път не забеляза движещи се силуети. Забави крачка, спря, оглеждайки се напред-назад дори за най-незабележимото движение.
Макар да стоеше неподвижно, пулсът й се ускоряваше в резултат на страха. В резултат на убедеността й, че той беше наблизо. И я наблюдаваше. Не й се искаше да включи фенерчето си, което щеше да се превърне във фар, издаващ местоположението й.
Изпукването на клонка я накара да се завърти надясно. Дърветата се извисяваха пред нея като непроницаема черна завеса. През бученето на своята кръв, през свистенето на въздуха в дробовете си чу шумолене на листа и пукане на още клонки.
Той върви към мен.
Коленичи, насочила оръжие, с опънати до скъсване нерви.
Внезапно стъпките спряха.
Джейн включи фенерчето си и го насочи право напред. И тогава го видя, облечен в черно, застанал между дърветата. Той мина встрани, за да избяга от светлината, вдигнал ръка, за да предпази очи.
— Не мърдай! — извика тя. — Полиция!
Мъжът застина на място, с обърнато лице, с протегната към лицето си ръка. И произнесе тихо:
— Ще си сваля очилата.
— Не, негоднико! Ще стоиш, без да мърдаш, там, където си.
— И после какво, детектив Ризоли? Ще си разменим ли значките? Ще се потупаме ли по гърба?
Младата жена продължаваше да се взира към него, изведнъж разпознала гласа. Бавно, без да бърза, Гейбриъл Дийн си свали очилата и се обърна към нея. Със светлината, насочена към очите, не можеше да я види, но затова пък тя го виждаше много добре; изражението му беше спокойно и сдържано. Ризоли придвижи лъча на фенерчето вертикално по тялото му, видя черни дрехи, оръжие в калъф на бедрото му. А в ръката си държеше очилата за нощно виждане, които бе свалил току-що. В главата й прозвучаха думите на Корсак: Мистър Джеймс Шибания Бонд.
Дийн направи крачка към нея.
Оръжието й моментално отскочи нагоре.
— Стой там, където си.
— Спокойно, Ризоли. Няма нужда да ми прострелваш главата.
— Така ли?
— Просто приближавам. За да можем да поговорим.
— Можем да си поговорим чудесно и от това разстояние.
Той погледна към премигващите светлини на полицейските коли.
— Кой според теб се обади за убийството?
Джейн държеше здраво оръжието, без да изпуска целта си от поглед.
— Използвай си главата, детектив. Предполагам, че главата ти я бива.
Направи още една стъпка.
— Просто стой там, където си, дяволите да те вземат.
— Добре. — Вдигна длани. И повтори безгрижно: — Добре.
— Какво правиш тук?
— Същото каквото и ти. Тук е екшънът.
— Откъде знаеше? Ако ти си известил за убийството, откъде знаеше, че екшънът е тук?
— Не знаех.
— Просто се случи да минеш насам и го откри?
— Чух, когато диспечерът отправи призива за проверка на гробище „Феървю“. За евентуален закононарушител.
— И?
— И се запитах дали не е нашият извършител.