— Запита се?
— Да.
— Трябва да си имал основателна причина.
— Инстинкт.
— Не ми говори врели-некипели, Дийн. Идваш напълно екипиран за нощна операция, но от мен се очаква да повярвам, че просто си наминал да провериш за евентуален закононарушител?
— Инстинктите ми са добри.
— Трябва да имаш екстрасензорни способности, за да си толкова добър.
— Губим си времето, детектив. Или ме арестувай, или работи с мен.
— Клоня към първия избор.
Той я гледаше невъзмутимо. Не й казваше прекалено много неща, прекалено много тайни, които никога нямаше да изкопчи от него. Поне не тук, не тази нощ. Най-сетне Джейн свали пистолета, но не го прибра в кобура. Гейбриъл Дийн не й вдъхваше чак такова доверие.
— След като си дошъл пръв на местопрестъплението, какво видя?
— Охранителят вече беше повален. Използвах радиото в неговата кола, за да се обадя на диспечера. Кръвта беше все още топла. Помислих, че има вероятност нашият човек да е някъде наблизо. Затова отидох да търся.
Младата жена изпръхтя подозрително.
— Сред дърветата?
— Не видях друго превозно средство в гробището. Знаеш ли кой квартал се намира около нас, детектив?
Тя се поколеба.
— На изток е „Дедъм“. На север и юг е „Хайд парк“.
— Точно така. Жилищни квартали от всички страни, с много места, където може да се паркира кола. Придвижването оттам до това гробище става бързо.
— Защо извършителят би дошъл тук?
— Какво знаем за него? Нашият човек е обсебен от мъртвите. Копнее да ги мирише, да ги докосва. Държи труповете, докато стане невъзможно да прикрива вонята, да я скрие. Едва тогава се разделя с останките. Този човек вероятно се възбужда дори само докато се разхожда из гробището. И затова е дошъл тук, в тъмното, за да се отдаде на малка еротична авантюра.
— Но това е гадно.
— Погледни в неговия ум, в неговия свят. За нас може да е гадно, но за него това място е райско кътче. Място, където полагат мъртвите. Точно където би дошъл Властващия. Той върви тук и вероятно си представя цял харем от спящи жени под краката си.
— И тогава нарушават спокойствието му; изненадва го пристигането на патрула. Охрана, която сигурно не очаква, че може да й се наложи да се справя с нещо по-опасно от неколцина тийнейджъри, отправили се на нощно приключение.
— И охранителят оставя един самотен човек да мине покрай него и да му пререже гърлото?
Дийн мълчеше. За това нямаше обяснение. Ризоли също.
Когато заизкачваха склона, всичко наоколо пулсираше в синя светлина, а екипът й вече ограждаше местопрестъплението с полицейска лента. След като наблюдава известно време този мрачен карнавал от трескава активност, Ризоли се почувства внезапно безкрайно уморена, за да се заеме с това. Рядко бе поставяла под въпрос преценките си, рядко се бе усъмнявала в инстинктите си. Но тази вечер, изправена пред доказателството за своя провал, тя се запита дали Гейбриъл Дийн не беше прав, като твърдеше, че тя няма място като ръководител на това разследване. Че травмата, която й бе нанесъл Уорън Хойт, я бе увредила дотолкова, че вече не можеше да функционира като ченге. Тази нощ бе направила погрешен избор, беше отказала да пусне някой от екипа си, за да реагира на повикването за оглед на района. Бяхме само на една миля оттук. Седяхме си в колите, чакахме нищото, докато този човек е умирал.
Поредицата от поражения бе натежала толкова върху раменете й, че усещаше как гърбът й се огъва сякаш под товара на истински камъни. Върна се в колата си и отвори мобилния телефон. Отговори й Фрост.
— Диспечерката на такситата потвърждава историята на таксиметровия шофьор — уведоми я той. — Обаждането било получено в два и шестнайсет. Мъжки глас твърдял, че бензинът в колата му свършил на „Енекинг паркуей“. Тя информирала по радиото мистър Виленски, който тръгнал да приеме поръчката. Опитваме да проследим от кой номер е направено обаждането.
— Нашият човек не е глупав. Номерът няма да ни заведе доникъде. Уличен телефон. Или откраднат мобилен телефон. По дяволите!
Удари арматурното табло.
— Какво ще правим с шофьора на таксито? Чист ли си тръгва?
— Освободи го.
— Сигурна ли си?
— Всичко е било игра, Фрост. Извършителят е знаел, че ще го чакаме. И си е поиграл с нас. За да демонстрира, че контролира положението. Че е по-умен от нас.
И току-що го доказа.