Ризоли затвори телефона и поседя малко, за да събере енергия да излезе от автомобила и да посрещне онова, което предстои. Друго разследване на смъртен случай. Всички въпроси, които със сигурност щяха да повдигнат решенията й от тази нощ. С каква ярост бе съсредоточила надеждите си върху убедеността, че извършителят щеше да следва досегашния си модел на действие. Той обаче беше използвал същия този модел, за да я изправи на нокти. За да предизвика фиаското, пред което се беше изправила сега.
Няколко от ченгетата, застанали край ограждащата мястото на престъплението лента, се обърнаха и погледнаха към нея — знак, че макар да се чувстваше омаломощена, не можеше да се крие повече в колата си. Спомни си термоса с кафе на Корсак; колкото и ужасно да беше, кофеиновият „шамар“ щеше да й дойде добре в този момент. Посегна да вземе термоса зад седалката си и внезапно спря.
Погледна към стоящите между полицейските коли мъже. Видя Гейбриъл Дийн, строен и пригладен като черна котка, да обикаля из периметъра на местопрестъплението. Видя ченгетата, които оглеждаха района, стрелкащите се насам-натам лъчи от фенерчетата им. Но не видя Корсак.
Излезе от автомобила и се приближи до полицай Дауд, който бе участвал в наблюдателния екип.
— Виждал ли си детектив Корсак? — попита тя.
— Не.
— Не беше ли тук, когато дойде? Не чакаше ли край тялото?
— Изобщо не съм го виждал тук.
Джейн погледна към дърветата, където бе срещнала Гейбриъл Дийн. Корсак бягаше току след мен. Но изостана. И не се е връщал тук…
Тръгна към дърветата, по същия маршрут, който бе изминала преди малко. По време на въпросния спринт бе така фокусирана върху преследването, че не бе обърнала почти никакво внимание на Корсак, който бе изостанал след нея. Помнеше страха си, думкащото в гърдите си сърце, брулещия лицето й нощен вятър. Помнеше тежкото дишане на опитващия се да я догони Корсак. После той бе изостанал и тя не знаеше какво се беше случило с него.
Сега ускоряваше крачка, лъчът на фенерчето й пробягваше наляво-надясно. Точно това ли беше пътят, по който се бе движила? Не, не, беше минала покрай друга редица от надгробни плочи. Разпозна един обелиск, който се издигаше вляво.
Промени посоката и се насочи към обелиска, и за малко не се спъна в краката на Корсак.
Беше се строполил край един гроб, сянката от обемистия му торс се сливаше с гранита. Младата жена коленичи светкавично, викайки за помощ, докато го обръщаше по гръб. Беше достатъчен един поглед към подутото му, потъмняло лице, за да разбере, че сърцето му е спряло.
Опипа врата му с толкова отчаяно желание да напипа пулса на сънната му артерия, че за малко не взе собствения си бесен пулс за неговия. Той обаче нямаше пулс.
Джейн стовари юмрука си върху гърдите му. Дори този яростен удар обаче не успя да пробуди сърцето му.
Отметна главата му назад и издърпа напред отпуснатата му челюст, за да отвори дихателните пътища. Толкова неща в Корсак я бяха отблъсквали. Миризмата на потта и цигарите му, шумното пъхтене, подпухналите като понички ръце, с които се ръкуваше. Изобщо не се сети за никое от тези неща сега, когато долепи устни до устата му и издиша въздух в дробовете му. Усети как гърдите му се повдигат, чу шумно свирене, когато белите му дробове изхвърлиха въздуха. Постави длани върху гръдния му кош и започна да натиска с резки движения, извършвайки работата, която сърцето му отказваше да върши. Продължи да помпа и когато пристигнаха други ченгета, за да помогнат, когато ръцете й започнаха да треперят и сакото й подгизна от пот. Докато помпаше така, тя се самобичуваше наум. Как не му беше обърнала внимание, как не беше забелязала по-рано, че го няма? Заради недоглеждането си го бе оставила да лежи тук по-дълго, отколкото трябваше. Мускулите й пареха, коленете я боляха, но тя не спираше. Дължеше му го и нямаше да го изостави втори път.
Прозвуча приближаваща сирена на линейка.
Ризоли продължаваше да помпа, когато пристигнаха санитарите. Едва когато някой я хвана за ръката и я дръпна силно, тя изостави ролята си. Изправи се, с треперещи крака, докато санитарите се заеха с детектива, свързаха го към система с физиологичен разтвор. Извиха главата му назад и вкараха в гърлото му наконечник на ларингоскоп.
— Не мога да видя гласните струни!
— Боже, какъв голям врат има.
— Помогни ми да го наместя отново.
— Добре. Опитай пак!
Санитарят вкара отново ларингоскопа, напрягайки мускули, за да удържи тежестта на челюстта на Корсак. С масивния си врат и подут език той приличаше на току-що убит бик.