Джейн влезе в стаичката.
— Мисис Корсак? — попита тя.
— Да?
— Аз съм детектив Ризоли. Джейн. Моля ви, наричайте ме Джейн.
Лицето на жената остана безизразно; очевидно името не й говореше нищо.
— Страхувам се, че не знам първото ви име — додаде Ризоли.
— Даян. — Жената помълча, а после се намръщи: — Съжалявам, коя казахте, че сте?
— Джейн Ризоли. От бостънската полиция. Работех със съпруга ви по един случай. Може да е споменал за него.
Даян безразлично повдигна рамене и погледна отново към съпруга си. Лицето й не изразяваше нито тъга, нито страх. Само вцепенената пасивност на изтощението.
Ризоли постоя за момент безмълвно над леглото. „Толкова много тръбички — помисли си тя. — Толкова много машини.“ И в центъра им се намираше Корсак, превърнал се в безчувствена плът. Лекарите бяха потвърдили, че е получил инфаркт и макар сега сърдечният му ритъм да бе стабилен, той оставаше в състояние на ступор. Устата му зееше и вкараната в трахеята му тръбичка се подаваше като пластмасова змия. Висящият отстрани на леглото резервоар събираше бавно капещата урина. Макар чаршафът да покриваше гениталиите, гърдите и коремът му бяха голи, а единият космат крак се подаваше изпод чаршафа, така че се виждаха дългите му жълти нокти. Още докато възприемаше всички тези детайли, Джейн изпита срам, че нахлува по такъв начин в личното му пространство, че го вижда във възможно най-уязвимото състояние. Но не можеше да извърне поглед встрани. Чувстваше непреодолимо желание да гледа, очите й бяха привлечени като от магнит от интимните подробности, нещата, които той, ако беше буден, не би искал тя да види.
— Нуждае се от бръснене — обади се Даян.
Колкото и тривиална да беше тази загриженост, това бе единствената спонтанна забележка от страна на съпругата му. Тя не беше помръднала нито един мускул, а седеше абсолютно неподвижно, с все така безсилно отпуснати длани, с изсечено от камък кротко изражение.
Ризоли се опитваше да намери какво да каже, нещо, което според нея би трябвало да й донесе утеха, и в крайна сметка се спря на едно клише.
— Той е борбена натура. Няма да се предаде лесно.
Думите й паднаха като камъни в бездънно езеро. Никакви вълнички, никакъв ефект. След дълго мълчание унилите сини очи на Даян най-сетне се фокусираха върху събеседницата й.
— Страхувам се, че отново ви забравих името.
— Джейн Ризоли. Със съпруга ви работехме заедно по наблюдаването на един район.
— О! Значи вие сте тази.
Ризоли замълча, внезапно обзета от силно чувство за вина. Да, аз съм тази. Тази, която го изостави. Която го остави да лежи сам в мрака, защото единственият й стремеж беше да спаси някак си провалената нощ.
— Благодаря — промълви Даян.
Джейн се намръщи.
— За какво?
— За това, което направихте. Че му помогнахте.
Ризоли се взря в разконцентрираните й сини очи и за първи път забеляза силно свитите зеници. „Очите на човек под упойка“ — помисли си тя. Замайването на Даян Корсак беше резултат от наркотици.
Ризоли погледна към Корсак. Спомни си нощта, когато го беше извикала в къщата, където беше убит Гент, и че бе пристигнал пийнал. Спомни си също и нощта, когато в паркинга на сградата на съдебните лекари Корсак не бе проявил особено желание да се прибере вкъщи. Това ли го чакаше у дома всяка вечер? Тази жена с празен поглед, с глас като на робот?
Ти така и не спомена. А аз пък не си направих труда да попитам.
Приближи се до леглото и му стисна ръката. Спомни си как влажното му ръкостискане преди я бе отвращавало. Но не и днес; днес щеше да се зарадва, ако бе стиснал ръката й в отговор. Но дланта в ръката й остана безсилно отпусната.
Беше единайсет преди обяд, когато най-сетне влезе в апартамента си. Пусна двете резета, натисна бутона на ключалката и постави веригата. Преди време щеше да си помисли, че всички тези ключалки са признак за параноя; някога се бе задоволявала с една обикновена валчеста дръжка-ключалка и оръжие на нощното си шкафче. Но преди година Уорън Хойт бе променил живота й и оттогава на вратата й се бяха появили всички тези лъскави месингови аксесоари. Вгледа се в набора от ключалки и внезапно осъзна, че бе станала като всяка жертва на насилие, изпълнена с отчаяното желание да барикадира дома си и да го изолира от света.