Хирургът й бе причинил това.
А сега новият извършител, Властващия, бе прибавил гласа си към хора от чудовища, ревящи пред вратата й. Гейбриъл Дийн веднага бе разбрал, че гробът, върху който бе оставен трупът на Карена Гент, не бе избран случайно. Макар намиращият се в този гроб Антъни Ризоли да не й беше роднина, общото име определено бе послание към нея.
Властващия знае името ми.
Свали кобура едва след като огледа целия апартамент. Той не беше голям и й беше нужна по-малко от минута, за да хвърли поглед в кухнята и дневната, после да измине късия коридор до спалнята, да отвори стенния гардероб, да надникне под леглото. Едва тогава разкопча кобура и пъхна оръжието в чекмеджето на нощното си шкафче. Съблече се и влезе в банята. Заключи вратата — още един автоматичен рефлекс, при това абсолютно ненужен, но само така можеше да събере смелост да застане под душа и да дръпне завеската. Малко по-късно, с все още недоизмит от косата балсам, я обзе чувството, че не е сама. Дръпна рязко завесата и се взря в празната баня, с лудо тупкащо сърце, със стичаща се по раменете и на пода вода.
Затвори кранчето. Опря гръб в облицованата с плочки стена и дишайки тежко, зачака пулсът й да се нормализира. През ударите на сърцето си чуваше бръмченето на вентилатора от вентилационната шахта. Бученето на тръбите в сградата. Ежедневни звуци, които никога досега не си бе правила труда да регистрира, когато обичайността им бе служила като благословен фокус.
Когато пулсът й най-сетне се нормализира, водата бе изстинала върху кожата й. Избърса се с хавлията, после коленичи, за да подсуши измокрения под. Въпреки цялата си напереност на работа, въпреки държанието си като непоклатимо ченге, сега се бе превърнала в трепереща плът. В огледалото виждаше как страхът я бе променил. Оттам я гледаше жена, чиято и без това слаба фигура отиваше към крайното измършавяване. Чието лице, някога четвъртито и силно, сега беше изпито като на призрак, а очите й изглеждаха големи и тъмни на фона на хлътващите все по-близо до костите на черепа бузи.
Избяга от огледалото и влезе в спалнята. С все още влажна коса се отпусна на леглото и легна с отворени очи; знаеше, че трябва да се опита да поспи поне няколко часа. Но дневната светлина нахлуваше безмилостно през процепите на щорите на прозорците, освен това чуваше шума на минаващите долу по улицата коли. Беше пладне, не бе спала почти от трийсет часа и не бе яла почти от дванайсет. Но не изпитваше нито глад, нито желание за сън. Събитията от ранните часове на деня продължаваха да текат като електрически ток по нервната й система, спомените се появяваха отново и отново, сякаш се въртяха в кръг. Виждаше зейналия разрез на гърлото на пазача, чиято глава бе извита в невъзможен ъгъл спрямо тялото. Виждаше Карена Гент с полепнали по косите листа.
И виждаше Корсак, от чието тяло стърчаха тръбички и жици.
Тези три образа се въртяха в главата й като светлината на стробоскоп и не можеше да се отърве от тях. Не можеше да спре бръмченето. Така ли изглеждаше лудостта?
Преди седмици д-р Цукер бе настоял да потърси помощта на психотерапевт и тя ядосано бе отхвърлила съвета му. Сега се питаше дали не бе доловил нещо в думите й, в погледа й, което дори самата тя не бе забелязала. Първите пукнатини в нормалното й състояние, които ставаха все по-широки и по-дълбоки, откакто Хирургът бе нахлул в живота й.
Събуди я звънът на телефона. Стори й се, че току-що бе затворила очи и първата емоция, която я обзе, докато вдигаше слушалката, бе гняв, задето не можеха да я оставят дори за миг на спокойствие. Отговори рязко:
— Ризоли.
— Ъъъъ… Детектив Ризоли, обажда се Йошима от канцеларията на съдебните лекари. Д-р Айлс очакваше да дойдете за аутопсията на Гент.
— Ще дойда.
— Ами, тя вече започна и…
— Колко е часът?
— Почти четири. Опитахме се да ви пратим съобщение по пейджъра, но вие не отговорихте.
Седна толкова рязко, че стаята се завъртя. Разтърси глава и погледна часовника край леглото: 3:52. Не беше чула нито будилника, нито пейджъра си.
— Съжалявам — промълви тя. — Идвам възможно най-бързо.
— Почакайте малко. Д-р Айлс иска да говори с вас.
Чу издрънчаване на инструменти в метална табличка, последвано от гласа на д-р Айлс в слушалката.