— Детектив Ризоли, ще дойдете, нали?
— Ще ми трябва половин час, за да стигна.
— Тогава ще ви изчакаме.
— Не искам да ви задържам.
— Д-р Тиърни също трябва да дойде. И двамата трябва да видите това.
Нещо твърде необичайно. При всички работещи патолози, защо трябваше да вика точно пенсиониралия се д-р Тиърни?
— Някакъв проблем ли има? — попита Джейн.
— Раната на корема на жертвата — обясни д-р Айлс. — Не е обикновен разрез. Става дума за хирургически разрез.
Д-р Тиърни беше вече облечен и бе в залата за аутопсии, когато Ризоли пристигна. И той като д-р Айлс обикновено избягваше да използва респиратор, и тази вечер единствената защита за лицето му беше пластмасовият протектор, зад който новопристигналата веднага зърна мрачното му изражение. Всички останали присъстващи имаха не по-малко мрачен вид и погледнаха влизащата с изнервящо мълчание. Присъствието на агент Дийн вече не я изненадваше и тя отвърна на погледа му с едва видимо кимване, като се запита дали той също бе успял да открадне няколко часа сън. За първи път забеляза умора в очите му. Тежестта на това разследване бавно притискаше надолу дори Гейбриъл Дийн.
— Какво пропуснах? — попита Джейн.
Тъй като все още не беше готова за срещата с останките, тя не отделяше поглед от д-р Айлс.
— Приключихме външния оглед. Криминалистите вече направиха необходимото, за да съберат влакната и космите и изрязаха ноктите.
— А секретите от влагалището?
Айлс кимна.
— Имаше подвижни сперматозоиди.
Ризоли пое въздух и най-сетне се фокусира върху тялото на Карена Гент. Ужасната миризма почти удави ментоловия спирт, от който за първи път бе намазала под носа си. Вече нямаше доверие на стомаха си. Толкова много неща не бяха станали както трябва през последните седмици и тя бе загубила увереността си дори в нещата, които я бяха поддържали по време на досегашните разследвания. Беше влязла в залата, страхувайки се не от самата аутопсия, а от своята реакция към нея. Не можеше нито да предвиди, нито да контролира реакциите си, и това я плашеше повече от всичко друго.
Беше изгълтала шепа крекери вкъщи, за да не трябва да присъства на това изпитание на празен стомах, и изпита облекчение, че не усети даже сянка от гадене въпреки миризмите, въпреки гротескното състояние на останките. Успя да запази самообладание, докато оглеждаше тъмнозеления корем. Разрезът с формата на Y още не беше направен. Единственото, което все още не успяваше да си наложи да погледне, беше зейналата рана. Вместо това се фокусира върху врата, върху синините с формата на малки дискове, видими дори на фона на настъпилото след смъртта посиняване на кожата, под двата ъгъла на челюстта. Отпечатъците, оставени от пръстите на убиеца, стискащи плътта.
— Удушаване с ръце — каза Айлс. — Като Гейл Йегър.
„Най-интимният начин да убиеш някого — беше го нарекъл д-р Цукер. — Кожа до кожа. Твоите ръце в нейната плът. Притискаш гърлото й, усещайки как животът я напуска.“
— А рентгеновите снимки?
— Фрактура на левия щитовиден хрущял.
— Не ни интересува вратът — прекъсна я д-р Тиърни. — А раната. Предлагам да сложите ръкавици, детектив. Налага се да я огледате лично.
Джейн се приближи до шкафчето, където държаха ръкавиците. Без да бърза, извади един чифт размер S, възползвайки се от всеки миг на отлагане, за да събере силите си. Най-сетне се върна към масата.
Д-р Айлс вече беше насочила осветлението към корема. Краищата на раната зееха като почернели устни.
— Кожният слой е бил отворен с един чист разрез — обясни тя. — С гладко острие. Веднъж щом кожата е била разрязана, са направени по-дълбоки разрези. Първо повърхностната фасция, после — мускула, накрая — перитонеума на малкия таз.
Ризоли се взираше в бездната на раната, мислейки за ръката, държала острието, една толкова уверена ръка, че бе направила отвора с един уверен разрез.
— Била ли е жива жертвата, когато е направено това? — попита тихо тя.
— Не. Не е правен шев и няма кървене. Разрезът е направен след настъпването на смъртта, след спирането на сърцето на пациентката, след преустановяване на кръвообращението. Начинът на изпълнение на процедурата — методичната последователност на разрезите — показва, че извършителят има хирургически опит. Правил е това и преди.
— Давайте, детектив — обади се д-р Тиърни. — Огледайте раната.
Джейн се поколеба, усещайки ръцете си заледени под латексовите ръкавици. Бавно плъзна длан в отвора, прониквайки дълбоко в малкия таз на Карена Гент. Знаеше точно какво ще намери, но въпреки всичко откритието я разтърси. Погледна към д-р Тиърни и видя потвърждение в очите му.