— Матката е отстранена — каза той.
Младата жена измъкна ръката си от таза.
— Това е той — промълви тя. — Уорън Хойт го е направил.
— Но всичко останало съответства на начина на действие на Властващия — обади се Гейбриъл Дийн. — Отвличането, задушаването. Половият акт след настъпването на смъртта…
— Но не и това — отвърна Ризоли, без да откъсва поглед от раната. — Това е фантазия на Хойт. Точно това го възбужда. Рязането, отделянето на органа, който ги определя като жени и им дава власт, която той никога няма да притежава. — Погледна право към Дийн. — Познавам работата му. Виждала съм я и преди.
— И двамата сме я виждали — потвърди д-р Тиърни. — Миналата година аз правих аутопсиите на жертвите на Хойт. Тази техника е негова.
Дийн поклати невярващо глава.
— Двама различни убийци? Съчетаващи техниките си?
— Властващия и Хирургът — произнесе Джейн. Намерили са се.
14
Седеше в колата си с духащ през вентилационния отвор топъл въздух, с капки пот по челото. Дори нощната горещина не успя да разсее студа от залата за аутопсии, който усещаше и досега. „Трябва да съм хванала грип“ — помисли си тя, докато масажираше слепоочията си. И нищо чудно; дни наред живееше под огромно напрежение и сега то си казваше думата. Главата я болеше и единственото й желание беше да допълзи до леглото и да спи непробудно цяла седмица.
Тръгна право към къщи. Влезе в апартамента и за пореден път изпълни ритуала, превърнал се във важна част за поддържане на разсъдъка й. Пускането на резетата, вмъкването на веригата в предназначения за тази цел жлеб се извършваха особено грижливо; едва след като изпълни всичко от списъка за сигурността, след като заключи всяка ключалка и надникна във всеки стенен шкаф, срита обувките си в ъгъла и смъкна панталоните и блузата. Така, по бельо, се отпусна тежко в леглото и замасажира слепоочията си, като се питаше дали имаше още аспирин в аптечката; нямаше обаче капчица сила, за да стане и да провери.
Интеркомът на апартамента изписка. Изправи се като пружина, сърцето й загалопира, алармените сигнали вдигнаха на крак всеки нерв в тялото й. Нито очакваше посетители, нито имаше желание да посреща когото и да било.
Звънецът прозвуча отново; усети звука като прокарване на домакинска тел по оголените си нервни окончания.
Изправи се и отиде в дневната, за да натисне бутона на интеркома.
— Да?
— Гейбриъл Дийн е. Може ли да се кача?
Това бе последният глас, който бе очаквала да чуе. Толкова се изненада, че за момент не знаеше как да реагира.
— Детектив Ризоли? — обади се той.
— За какво става дума, агент Дийн?
— Аутопсията. Има въпроси, които трябва да обсъдим.
Натисна бутона за отключване на входната врата, но почти веднага съжали. Нямаше вяра на Дийн, а ето че се готвеше да го пусне в сигурното убежище на дома си. Но решението беше взето с необмисленото натискане на бутона и сега вече не можеше да го промени.
Едва успя да навлече памучна хавлия за баня, когато той почука на вратата й. През лещата на шпионката острите му черти изглеждаха разкривени. Заплашителни. Докато успее да отключи всички ключалки, този гротескно разкривен образ се бе запечатал в съзнанието й. Реалността съвсем не изглеждаше толкова заплашителна. Мъжът, който стоеше на прага на дома й, имаше уморен поглед, а напрежението на лицето му показваше, че беше станал свидетел на прекалено много ужас и бе спал прекалено малко. Но първият му въпрос беше за нея:
— Как си?
Джейн разбра прекрасно смисъла, който се криеше във въпроса му. Че тя не беше добре. Че се нуждаеше от консултация — нестабилно ченге, което заплашваше всеки момент да се пръсне на чупливи парченца.
— Супер — отговори тя.
— Тръгна си толкова бързо след аутопсията. Преди да имаме възможност да поговорим.
— За какво?
— Уорън Хойт.
— Какво искаш да знаеш за него?
— Всичко.
— Страхувам се, че това ще отнеме цяла нощ. А аз съм уморена.
Придърпа краищата на хавлията, изведнъж осъзнала как изглежда. За нея винаги бе важно да има професионален вид и обикновено обличаше блейзер, преди да се появи на сцена, на която е било извършено престъпление. А сега стоеше пред Дийн само по бельо и хавлия за баня и усещането за собствената й уязвимост не й допадаше.