Завиждах й. Заради красотата. И заради въздействието й върху Томас Мур.
— Но Кордел беше жертва — допълни Дийн.
— Не бях сигурна какво е. Поне в началото. Но към края стана ясно, че тя е мишената на Хирургът.
— Трябва да си се чувствала виновна. Че си се съмнявала в нея.
Джейн не отговори.
— Затова ли изпитваше такава необходимост да я спасиш?
Тя застина, обидена от въпроса му.
— Тя беше в опасност. Нямах нужда от друга причина.
— Поела си рискове, нямащи нищо общо с предпазливостта.
— Не смятам, че думите риск и предпазливост могат да бъдат използвани в едно изречение.
— Хирургът явно е поставил капан. И си се хванала на стръвта.
— Добре, така да е. Беше грешка…
— И той е знаел, че ще я направиш.
— Откъде би могъл да знае?
— Той знае много за теб. Отново онази връзка. Която ви свързва.
Младата жена се изправи рязко.
— Това са глупости — обяви тя и излезе от дневната.
Той я последва в кухнята, преследвайки я неуморно с теориите си, теории, която тя не желаеше да чуе. Вероятността за каквато и да било емоционална връзка между нея и Хойт беше прекалено отблъскваща, за да мисли върху нея, и не можеше да го слуша повече. Но той нямаше намерение да се отказва и, застанал в и без това клаустрофобично малката кухня, я принуди да изслуша онова, което имаше да й каже.
— Както ти имаш директен канал към психиката на Уорън Хойт — заяви Дийн, — така и той има към твоята.
— Тогава той не ме познаваше.
— Можеш ли да си сигурна в това? Несъмнено е следвал развоя на разследването. Знаел е, че ти си в екипа.
— И това е всичко, което е можел да знае за мен.
— Мисля, че той разбира повече, отколкото си мислиш. Той се храни от женския страх. Всичко е написано там, в психологическия му профил. Привличат го пострадалите жени. Емоционално смачканите. Полъхът на женската болка го възбужда и той е извънредно чувствителен към нея. В състояние е да долови дори най-фините намеци за нея. Тонът на женския глас. Начинът, по който тя си държи главата или отказва да направи зрителен контакт. Всички микроскопични физически признаци, които останалите хора може и да пропуснем. Но той ги долавя. Знае кои жени са наранени и се стреми именно към тях.
— Аз не съм жертва.
— Сега си. Той те превърна в жертва.
Дийн се приближи още, толкова се приближи, че сега почти се докосваха. Внезапно я изпълни диво желание да се отпусне в обятията му и да се притисне към него. Да види как щеше да реагира. Но гордостта и здравият разум не й позволиха да го направи.
Наложи си да се засмее.
— Кой е жертвата тук, агент Дийн? Не съм аз. Не забравяй, аз съм тази, която го тикна зад решетките.
— Да — отвърна тихо той. — Ти тикна Хирургът зад решетките. Но не без сериозни травми за самата теб.
Тя го гледаше безмълвно. Травми. Точно това бе думата за онова, което й бе причинил. Жена с белези по дланите и с крепост от ключалки на вратата. Жена, която никога вече нямаше да усети горещия дъх на август, без да си спомни горещината на онзи летен ден и миризмата на собствената си кръв.
Без да произнесе дума, Джейн се обърна и излезе от кухнята, за да се върне в дневната. Там се отпусна на дивана и остана да седи замаяна. Той не я последва веднага и за момент тя се почувства в блажено усамотение. Искаше й се Дийн просто да изчезне, да излезе от апартамента й и да й позволи да остане в изолацията, за която копнее всяко страдащо животно. Но нямаше такъв късмет. Чу го да излиза от кухнята. Вдигна очи и го видя да стои с две чаши в ръцете. Подаде й едната.
— Какво е това? — попита тя.
— Текила. Намерих я в шкафа ти.
Младата жена пое чашата и се намръщи.
— Бях забравила за нея. Много е стара.
— Е, не беше отворена.
Защото не си падаше по вкуса на текилата. Тази бутилка бе една от безполезните напитки, които брат й Франки й подаряваше, като се върнеше от своите пътувания, подобно на ликьора „Калуя“ от Хаваите и сакето от Япония. Това бе начинът на Франки да демонстрира, че е светски човек, благодарение на Военноморския корпус на САЩ. Може би този момент не беше по-неподходящ от всеки друг да опита подаръка му от слънчево Мексико. Отпи и премигна, очите й се насълзиха. Докато текилата загряваше стомаха й, тя се сети внезапно за една подробност от миналото на Уорън Хойт. В началото бе обезоръжавал съпротивата на жертвите си, като бе пускал незабелязано „Рохипнол“ в напитката им. „Колко лесно е да ни хванат в момент на непредпазливост“ — помисли си тя. Когато е разсеяна или няма причина да се усъмни в мъжа, който й подава напитка, жената се превръща в поредното агне за кланицата. Дори тя бе приела чаша текила, без да постави жеста под съмнение. Дори тя бе пуснала в апартамента си мъж, когото не познаваше добре.