— Или този извършител е готов да разшири своите.
Тя помълча.
— Властващия ли?
— Може да сме обърнали нещата. Може би нашият неизвестен извършител търси наставник. И е избрал Уорън Хойт за свой учител.
Джейн го гледаше, смразена от тази мисъл. Думата „учител“ се свързваше с усъвършенстване. С авторитет. Дали това бе ролята, за която се бе трансформирал Хойт през месеците, прекарани в затвора? Дали принудата да стои затворен между четири стени не бе подхранвала фантазиите му, дали не бе изострила като бръснач целеустремеността на извратените му желания? Той беше предостатъчно страховит, преди да бъде арестуван; дори не смееше да мисли за още по-мощно въплъщение на предишния Уорън Хойт.
Дийн се облегна на стола си, вперил сините си очи в чашата с текила. Беше отпил само на няколко пъти по съвсем малко и сега остави чашата на масичката за кафе. Винаги й беше правил впечатление на човек, чиято самодисциплина не отслабва нито за миг, който се бе научил да държи под контрол всичките си импулси. Но умората си казваше думата и раменете му висяха отпуснати, очите му бяха зачервени. Той разтърка лице.
— Как успяват да се свържат две чудовища в град с размерите на Бостън? — попита той. — Как успяват да се намерят?
— При това толкова бързо? — добави тя. — Семейство Гент беше нападнато само два дни след бягството на Уорън.
Дийн повдигна вежди и я погледна.
— Вече са се познавали.
— Или са знаели един за друг.
Властващия със сигурност знаеше за Уорън Хойт. Миналата есен беше невъзможно да вземеш който и да е бостънски вестник, без да прочетеш за извършените от него жестокости. Дори да не се бяха срещали, Хойт несъмнено също познаваше извършителя, па макар и само от новините. Със сигурност беше чул за смъртта на семейство Йегър. Беше научил за съществуването на друго чудовище, с което много си прилича. Беше се питал кой може да е другият хищник, този кръвен брат. Общуване чрез убийство, съобщение, предадено чрез телевизионните новини и вестник „Бостън глоуб“.
Видял е и мен по телевизията. Разбрал е, че съм била на мястото на престъплението. И сега се опитва да възобнови познанството си с мен.
Докосването на Дийн я накара да трепне. Той я гледаше смръщено, приведен дори още по-близо отпреди, и й се стори, че никой мъж досега не се бе фокусирал така мощно върху й.
Нито един мъж, освен Хирургът.
— Игричките с мен не ги играе Властващия — отсъди тя. — А Хойт. Фиаското на организираното наблюдение — целта му е била първо да ме повали морално и психически. Само така изпитва удоволствие от контакта си с жена — като първо я повали морално и психически. Като я деморализира, като разкъса живота й на парченца. Именно затова избира да убива жертви на изнасилване. Жени, които вече символично са били съсипани. Преди да ни атакува, той изпитва нужда да ни види омаломощени и слаби. Да ни накара да се страхуваме.
— Ти си последната жена, която бих охарактеризирал като слаба.
Тя се изчерви от похвалата, защото знаеше, че не я заслужава.
— Просто се опитвам да ти обясня какво го мотивира — рече Ризоли. — Как подбира плячката си. Изважда ги от строя, преди да направи главния си ход. Направи го с Катрин Кордел. Преди финалната си атака се отдаде на психиращи игрички, за да я ужаси. Изпращаше й съобщения, за да й даде да разбере, че може да влиза в живота й и да излиза от него, без да е усетила, че е бил там. Като призрак, преминаващ през стени. Тя не знаеше кога ще се появи пак или от коя посока ще бъде нападението. Но знаеше, че предстои. По този начин малко по малко ти къса нервите. Като ти даде да разбереш, че един ден, когато най-малко го очакваш, ще дойде за теб.
Въпреки смразяващия смисъл на думите си, бе успяла да запази гласа си спокоен. Неестествено спокоен. Докато обясняваше всичко това, гостът й я наблюдаваше напрегнато, сякаш търсеше доказателство за реална емоции, за реална слабост. Тя обаче не му позволи да види нищо такова.
— Сега си има партньор — продължи Джейн. — Човек, от когото може да се учи. И когото може да обучава в замяна. Ловна дружинка.
— Мислиш, че ще останат заедно.
— Уорън би искал. Би искал да има партньор. Веднъж вече убиха заедно. Това е много силна връзка, затвърдена с печата на кръвта.
Отпи за последен път от чашата си и я пресуши. Дали алкохолът щеше да й помогне тази нощ да се спаси от кошмарите? Или беше достигнала състояние, когато анестезията вече не бе в състояние да й донесе комфорт?