Там имаше четка за зъби, гребен, кърпа за лице и сапун. Лосион с вазелин. Младата жена остави бързо плика, погнусена от мисълта, че Хойт бе използвал тези неща всеки ден за личния си тоалет. По зъбите на гребена все още висяха светлокафяви косми.
Окстън продължаваше да вади вещи от кутията. Бельо. Списания „Нешънъл джиографик“ и няколко броя на „Бостън глоуб“. Два десертни блока „Сникърс“, топче жълта хартия, бели пликове и три пластмасови химикалки.
— И кореспонденцията му — додаде директорът на затвора, като извади още една затваряща се найлонова торбичка. — Дадохме на щатската полиция имената и адресите на всички, с които си е кореспондирал. — Подаде връзката писма на Дийн. — Разбира се, това е само кореспонденцията, която е запазил. Вероятно част от нея е изхвърлил.
Дийн отвори плика и извади съдържанието му. Вътре имаше десетина писма, все още в пликове.
— Цензурирате ли затворническата поща? — попита агентът на ФБР. — Сканирате ли я, преди да им я дадете?
— Имаме пълномощия да го правим, в зависимост от типа поща.
— Тип ли?
— Ако е класифицирана „привилегирована“, надзирателите имат право само да надникнат вътре за контрабанда. Не им е разрешено да я четат. Кореспонденцията е лична, между изпращач и затворник.
— Значи няма как да знаете какво са му писали.
— Ако е привилегирована поща.
— Каква е разликата между привилегирована и непривилегирована поща? — попита Ризоли.
Окстън отвърна на прекъсването й с проблясването на досада в очите.
— Непривилегирована е пощата от приятели и роднини. Доста от нашите затворници, например, си пишат с хора от външния свят, които мислят, че това е благотворително служене.
— Кореспондирането с убийци? Луди ли са?
— Много от тях са самотни и наивни жени. Този тип писма също са непривилегировани и надзирателите имат право да ги четат и цензурират. Но невинаги имаме време да ги четем всичките. Пощата, която се получава тук, е огромна. В случая със затворника Хойт имаше голяма кореспонденция за преглеждане.
— От кого? Не знам да има много роднини — рече Дийн.
— Миналата година той получи голяма публичност. Това привлече вниманието на обществеността. Всички искаха да му пишат.
Джейн беше скандализирана.
— Да не искате да кажете, че е получавал писма от фенове?
— Да.
— Боже милостиви. Хората са сбъркани.
— Обществото се вълнува приятно от възможността да говори с убиец. Заради допира със славата. И най-големите убийци получават поща от фенове. Нашите затворници получават даже предложения за женитба. Жени им изпращат пари или свои снимки, на които са по бикини. Мъжете пък пишат, за да разберат какво е да извършиш убийство. Светът е пълен с психически болни педерасти, простете разваления ми френски, които се чувстват ощастливени от възможността да се запознаят с истински, жив убиец.
Но някой от тях не само бе писал на Хойт. Някой от тях се бе присъединил към клуба му с ограничено членство. Джейн се взираше във връзката писма, вбесена от това материално доказателство за известността на Хирургът. Убиец, превърнал се в нещо като рокзвезда. Сети се за белезите, които бе издълбал в дланите й, и сега усети всяко едно от писмата на неговите фенове като още едно промушване на скалпела му.
— А привилегированата кореспонденция? — обади се Дийн. — Казахте, че не се чете или цензурира. Кое класифицира едно писмо като привилегировано?
— Това е поверителната кореспонденция, изпратена от щатски или федерални служители. Служител в съда, например, или главния прокурор. От президента, губернатора или агенциите, поддържащи закона.
— Хойт получавал ли е такава поща?
— Възможно е. Не водим документация за всичко, което се получава по пощата.
— Как разбирате дали едно писмо е наистина привилегировано? — попита Ризоли.
Окстън я изгледа, видимо изгубил търпение.
— Току-що ви казах. Ако е от щатски или федерален служител…
— Не. Имам предвид, как разбирате дали не е подправено, или не са използвани крадени канцеларски материали? Бих могла да напиша план за бягство на някой от вашите затворници и да му го изпратя в плик, да речем, от канцеларията на сенатор Конуей.
Не беше избрала случайно този пример. Наблюдаваше Дийн и забеляза, че стисна челюсти при споменаването на това име.
Окстън се поколеба.
— Не е невъзможно. Но има наказателни мерки…