Той се обърна към Флора и я погледна.
— Мисля, че трябва да тръгнем още утре. Каквито и намерения да има Изолда, преговорите с нея трябва да се водят по-далеч от Люси. Представата ми за Изолда в ролята на грижовна майка ме кара да проверя дали съм заредил оръжието си.
— След тези няколко дни, прекарани сред висшето общество, започвам да мисля за Монтана като за рай.
„Както и след петте минути с Изолда“ — допълни на ум тя.
— Ще бъда готова с багажа си след петнайсет минути — усмихна се Флора. — Дойдох тук с единствената цел да те намеря и мисията ми вече е изпълнена.
Адам се ухили.
— Откровена жена.
— Увъртанията не са силната ми страна.
— След Изолда това е истинска благодат за мен. Искаш ли шампанско?
Флора поклати глава.
— По-добре иди да видиш как е Люси.
— И аз мисля така. Ще те изпратя до вас и ще дойда да те взема сутринта. Искам да тръгнем рано.
След като пожела „Лека нощ“ на Флора, Адам се върна в „Кларъндън“ и намери Люси спокойно заспала. Той обясни на готвачката, че ще тръгнат по-рано, отколкото бяха предвиждали и че тя при никакви условия не трябва да пуска Изолда в апартамента. След това кочияшът му го отведе до хиподрума, за да даде указания на кочияшите във връзка с предстоящото пътуване на конете. Ако беше прекалено трудно да подготвят всичко до сутринта, каза им той, можеха да го последват по-късно.
Джоузеф го увери, че конете ще бъдат готови до зазоряване, така че следващото, което трябваше да направи, беше да отиде на гарата и да каже да приготвят за пътуване както пътническия му вагон, така и този, играещ ролята на конюшня. Там го успокоиха, че в пет и половина вагоните ще са в готовност за закачане към влака за Чикаго, който щеше да потегли в осем и половина.
След това Адам се отби в „Морисей“, за да се сбогува с приятелите си. Очакваха го по-късно тази вечер за няколко игри на покер. Те също бяха чули за случката в „Тифани“ и го посрещнаха с типичните за подобни компании грубовато-цинични поздравления по повод брачните му намерения. След като радостно изпи с тях чаша уиски и прие с усмивка закачките им, той им разказа за срещата си с Изолда в театъра и ги предупреди за внезапното си заминаване.
— Постъпката ти е разумна — отбеляза Колдуел и взе една пура от кутията с овлажнител на масата. — Обаче купуването й ще ти коства една прилична сума.
— Заслужава си всеки цент, повярвай ми — отвърна Адам.
— Трябваше да го направиш преди това — обади се един банкер от Атланта. — Сега, след като вече си си намерил друга, тя ще те разори.
— От опит ли го знаеш, Грант? — осведоми се със закачлив тон един милионер, производител на железопътни линии.
Всички знаеха колко много беше струвала на Грант Пътнъм втората му съпруга.
— Нямам нищо против един милион, но Уини беше дяволски алчна, особено за дама от района на Начез Трейси. Аз осигурявам високия стандарт на всичките й роднини-безделници.
— Но затова пък имаш истинска утеха в дома си — отбеляза Колдуел. — Аз не мога да кажа коя от четирите ми съпруги ме е утешавала най-добре.
— Ей, момчета, искам да ви напомня, че сред нас има и такива, които все още обичат жената, за която са се оженили още в началото — заяви бодро един конгресмен от Ню Йорк.
— Нямам нищо против първите съпруги, Тейлър. Просто казвам, че е дяволски трудно да намериш съвършената — отвърна със стокаратова усмивка Колдуел. — Не че не съм се опитвал.
— Тъй като баща ми избра моята първа съпруга — обади се Адам, — това ще бъде за мен първият и последен път.
— Звучиш като влюбен мъж — избумтя Колдуел. — Изпрати ни покани за сватбата, щом получиш разрешението за анулиране от Ватикана.
— Познавам един адвокат във Вашингтон, който би могъл да ти помогне — каза конгресменът. — Нарича се Том Бартън. Успя без проблеми да уреди анулирането на двайсетгодишен брак с шест деца. Каза, че всичко тръгнало като по мед и масло, щом била предложена прилична сума.
— Ще кажа на Джеймс да влезе във връзка с него, въпреки че ще имам нужда и от парижки адвокати — обади се Адам. — Но все пак — благодаря, бързината е от голямо значение за мен.
— Твоята дама е истинска красавица. Желаем ти щастие — каза конгресменът. — Но с твоя късмет, дявол да го вземе, ти нямаш нужда от нашите пожелания.
— Въпреки това — благодаря — отвърна младият мъж. — А покани наистина ще изпратим, така че планирайте едно пътуване на запад по някое време тази година.
— Ще се наложи да минем из доста несигурни места. Чух, че червените облаци отново създавали проблеми.