— Това ме устройва прекрасно. Идваме с теб.
— Не.
Отговорът му прозвуча рязко като удар с чук.
— Скъпи — порица го мило Изолда. — Колко си груб. Да не би да искаш да ми кажеш, че не мога да пътувам до Монтана заедно с вас?
— Точно това имах предвид.
Трябваше да успее да предпази Люси и да не позволи на Изолда да нахлуе отново в живота им.
— В такъв случай се страхувам, че ще се наложи да не се съглася с теб — отвърна спокойно тя и извади пистолет изпод диплите на широките си поли.
За част от мига Адам не можа да повярва на очите си. „Два пъти за по-малко от час“ — помисли си той. Очевидно тъмните духове искаха кръвта му тази нощ. Пое дълбоко въздух, издиша бавно и каза невъзмутимо:
— За какво, по дяволите, е всичко това, Изолда? Знаеш, че ако ме убиеш, няма да станеш по-богата. Ти си напълно изключена от завещанието ми, с изключение на повече от щедрата сума, която се бяхме уговорили да ти плащам до края на живота ти.
— Нужно ми е да правя секс с теб тази нощ.
По същия начин би могла да каже и „Подай ми солта“, толкова безизразен беше тонът й.
— Да не си си загубила ума?
Въпреки че се славеше с хладнокръвието си, този път не можа да скрие напълно голямото си изумление.
— Хайде, скъпи — отбеляза меко тя. — Никога не си отказвал на някоя дама да я позабавляваш. Няма да ти отнеме много време.
— Аз съм пас.
Със същото твърдо убеждение би се отказал и от гилотината.
— Не си спомням да съм искала съгласието ти.
— Това представление, изпълнено по заповед ли ще бъде?
— Просто необходимост.
— Няма да го направя при никакви условия. Застреляй ме — завърши лаконично той.
Този пистолет можеше най-много да го рани. Затова пък неговият револвер можеше да я убие без проблем.
— Защо вместо това да не кажа на слугите си да застрелят мисис Ричардс — рече Изолда, като че ставаше въпрос коя от многото шапки да избере. — Тя не е чак толкова незаменима като теб.
Беше способна да го стори. Когато ставаше въпрос за Изолда, не можеше да бъде сигурен в нищо. Веднаж я беше видял да бие една слугиня с камшика си за езда и ако не се беше намесил, за да я спре, момичето можеше да пострада сериозно.
— Тук на дивана ли ще искаш да те чукам? — осведоми се хладно Адам. — Или предпочиташ някъде другаде?
— Диванът ще свърши чудесна работа. Чакай първо да извикам двамата си свидетели.
Всичко му се изясни веднага. Двамата свидетели й бяха нужни, за да потвърдят нормалните съпружески отношения помежду им. Възможно ли беше да е предвидила желанието му да анулира брака им след срещата си с Флора? Но тъй като бракове се анулираха дори при съществуването на деца, какво толкова голямо значение можеше да имат съпружеските връзки? Съществуваше втора хипотеза — възможно бе Изолда да е бременна и да търси законен баща. Баронът вероятно се беше измъкнал от задълженията си. Втората възможност му се струваше по-правдоподобна.
Каква ирония. Жената, която обичаше не можеше да има деца, а съпругата, която презираше, искаше той да стане баща на детето й. Отново.
Когато слугите на жена му влязоха в дневната от стаята на Люси, красивият млад кочияш направи впечатление на Адам и той си помисли, че предполагаемото дете може би беше негово. Слугинята на Изолда беше някакво безсрамно създание, което го изгледа продължително и възхитено, а после облиза устни, като че перспективата за това, което й предстоеше да види, й доставяше истинско удоволствие.
Адам наблюдаваше невъзмутимо как съпругата му накара слугинята си да заключи вратата към стаята на Люси, да не би на мисис Ричардс да й хрумне да избяга. Хвърли поглед и към часовника на камината, защото възнамеряваше на всяка цена да бъде на влака при потеглянето му. С Люси и мисис Ричардс и без допълнителния багаж, който щеше да представлява за него Изолда и нейният антураж. Вече не ставаше въпрос за преговори, а за оцеляване.
— Всичко готово ли е? — попита с явен сарказъм младият мъж, когато съпругата му подаде пистолета си на слугинята, а кочияшът извади на свой ред револвер от джоба си. — Не мога да си спомня кога за последен път съм правил подобни изпълнения пред публика. Струва ми се, че беше по време на юношеството ми, когато развратът сам по себе си ни привличаше.
Слугата не можеше да прикрие похотливостта в погледа си, докато наблюдаваше Изолда по време на тези обяснения и Адам реши, че бащинството на детето не подлежеше на съмнение.
— Ако обичаш, Адам, можеш да започнеш да правиш това, което правиш така добре — подкани го с леден тон жена му, изрита от краката си копринените пантофки и се излегна на дивана, — след което всички ще можем заедно да потеглим към Монтана.