— Бях забравил колко романтична можеш да бъдеш — измърмори младият мъж и тръгна към нея. — Поведението ти определено ме предразполага към настроение за любов.
— Доколкото си спомням, настроенията ти нямат нищо общо с предразположението ти към любовни авантюри. Единственото, от което се нуждаеш, е да имаш жена под ръка.
— Е, сега със сигурност ще разпространим на всеослушание резултатите от теста, нали, скъпа? Моля се на Бога да не те разочаровам. Все още ли пискаш по време на оргазъм? — попита той, поглеждайки косо към младия кочияш.
„Очевидно все още“ — помисли развеселен той, тъй като лицето на слугата бе порозовяло.
Той седна на канапето откъм краката на Изолда, изу обувките си, усмихна се на свидетелите и обяви иронично:
— А сега внимавайте, нямам намерение да повтарям всичко това.
След това се обърна към жената, която беше превърнала живота му в ад през последните пет години, с думите:
— Затвори очи и мисли за пари.
После се наведе напред, вдигна полите й с две ръце и като я хвана за рамената, направи движение, като че искаше да се намести отгоре й. Лявата му ръка обаче се стрелна надолу, провря се под единия крачол, стисна кокалената дръжка на ножа му и го измъкна от ножницата. След това вдигна Изолда до изправено положение, извъртя я така, че да може да вижда присъстващите в стаята и допря острото като бръснач острие до гърлото й. Две капки кръв се търкулнаха по бялата й шия.
— Така — започна спокойно Адам, — нека да обсъдим положението. Внимавай, Изолда, при най-малкото движение ножът ще се забие в гърлото ти. Поне засега не гарантирам за действията си.
Истинско удоволствие му достави страхът, който видя в широко отворените й очи. През всичките години на брака им никога не беше вдигал ръка срещу нея, но тя вече бе преминала всякакви граници.
— Първо ми подайте онези два пистолета — нареди на слугите той, като измъкна от кобура собствения си револвер и го насочи срещу кочияша. — Не се мотай. Наистина би ми доставило удоволствие да убия съпругата си. А и нищо не ми пречи да го сторя — добави замислено той, — но ако ми сътрудничите, — продължи с крива усмивка младият мъж, — няма да убия поне вас.
В действителност имаше намерение да използва оръжието си само в краен случай. Като се има предвид ограниченото време, с което разполагаше до потеглянето на влака, той не можеше да си позволи бъркотията, която щеше да последва след евентуална стрелба в „Кларъндън“.
Пистолетите бяха незабавно предадени, защото никой от двамата слуги нямаше желание да умре заради господарката си. След като ги обезоръжи, Адам им каза да се приближат до чекмеджето в бюрото му, където стояха последните му печалби от играта на покер.
— Може да поделите парите помежду си — каза той, — и веднага след това да напуснете Саратога. Ще има предостатъчно и за двама ви.
На слугите на Изолда им беше нужно доста време, за да преброят съдържанието на чекмеджето, но когато сумата беше разделена по равно, те напуснаха доволни апартамента на Адам.
— Би трябвало да плащаш по-добре на помощниците си, Изолда — посъветва я съпругът й, когато вратата се затвори след тях. — Тогава може би щяха да направят някакъв опит да те защитят.
Той я пусна, отблъсна я от себе си, отвратен от машинациите й, истински уморен, притиснат от малкото време, което му оставаше да подготви заминаването си.
— Ако имаш нужда от пари — каза той, като се облегна на дивана, умората в гласа му се чувстваше ясно, — кажи ми и ще ти дам чек. Но не искам да те виждам повече.
— Няма да можеш да се отървеш от мен толкова лесно, Адам — отвърна жена му с неприятна усмивка на лицето. — Ние сме женени и ще си останем женени, каквито и да са желанията ти.
Решаващата карта беше в нейни ръце, тази, която не можеше да се оспорва, тъй като разводът не беше разрешен във Франция.
— Годежът ти с онази англичанка ще бъда вечен.
Тя се подпря на страничната облегалка на канапето с толкова непринуден вид, като че си приказваха за най-приятни неща.
— Може би просто трябва да те убия още сега — рече с погнуса младият мъж, отвратен до смърт от порочния й характер, от невероятната й користност и себичност. — Бих могъл да те удуша, да те напъхам в един сандък и да те изхвърля от влака още през първата нощ от пътуването. Не предизвиквай съдбата. Ако искаш пари, просто ми кажи. Повече няма да ти предлагам.
Гласът му звучеше с мрачна решителност, която Изолда не беше чувала преди. Тъй като беше проницателен наблюдател на мъжкия род и бизнесмен по сърце, тя отвърна разумно:
— Петдесет хиляди.
— Иди в „Морисей“ сутринта и те ще осребрят чека.