Той бутна настрани купата.
— Наистина човек трябва да е болен, за да яде това. Предполагам, че в града няма да намерим ребра от бизон — каза с усмивка той.
По поръка на Адам, Хенри се зае със задачата да предупреди управата на гарата, че на другия ден възнамеряваха да се присъединят към сутрешния влак. За щастие лекарката обяви, че вече са достатъчно здрави, за да могат да продължат пътуването си. Флора имаше чувството, че те така или иначе щяха да тръгнат, каквото и да беше мнението й. Малко след пет на другия ден, точно когато слънцето започна да позлатява небето, отново бяха на път.
Така те се движеха с два дни след Изолда, която също пътуваше на запад. Графиня дьо Шастлю имаше няколко причини да иска да се върне в Монтана, но нито една от тях не включваше развода.
Един от товарните вагони на същия влак, в който се беше разположила Изолда, пренасяше ковчега с тялото на Франк Сторхъм. Междувременно Нед яздеше на юг, за да прибере останките на брат си от гарата.
Джеймс и граф Холдейн пристигнаха в Шайен, но там в хотела намериха телеграма, която предупреждаваше, че тези които очакваха, ще се забавят поради заболяване. По-късното пристигане увеличаваше вероятността Нед Сторхъм да пристигне на гарата преди Адам.
Джеймс се надяваше да не се стигне до открита конфронтация още там.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Опасността стана наистина сериозна, когато Нед пристигна два дни по-късно в Шайен, придружен от своите наемници. По време на закуската следващата сутрин Джеймс и графът обсъждаха положението.
— Това не е най-доброто място за една евентуална схватка — каза Джеймс. — Трябва да направим всичко възможно първо да измъкнем Люси и Флора. Щом веднаж те бъдат на сигурно място, ще се справим с Нед и хората му. Трябваше да ги убием още тази пролет — измърмори под носа си той, като добави още една лъжичка захар към кафето си. — Но, — въздъхна той, — Адам беше настроен много по-благосклонно.
— На всичкото отгоре нямаме представа кога пристигат — отбеляза замислено Джордж Бонам. — Пише само, че ще се забавят.
— Дяволска работа.
— Значи просто ще чакаме, така ли?
Графът стана рязко от масата и тръгна към прозореца, който гледаше към улицата. Той погледна надолу към оживения площад, който се простираше пред най-добрия хотел на Шайен и попита:
— А местният шериф?
— Той няма да направи нищо.
Джордж Бонам се обърна към Джеймс при лаконичния му отговор.
— Сигурен ли си?
— Да се захване с бандата на Нед е равно на самоубийство и той го знае много добре. Съдът може да осъди един-двама от убийците, но това няма да му помогне, тъй като вече ще бъде мъртъв. А съдът е доста… да речем мек в присъдите си. По дяволите, та в нашите земи ние дори нямаме нужда от съдии за осъждането и обесването. Преди няколко години „Бдителните“ обесиха трийсет и двама човека във Вирджиния сити. Никой не им попречи. Никой дори не спомена, че трябва да бъдат изправени пред съда.
— С колко хора разполагаме в града?
Главната им сила — група абсароки — беше разположена по-далеч от железопътната линия, под хълмовете северно от града. Тези, които ги бяха придружили до Шайен бяха работници от фермата, така че да не привличат вниманието.
— Осем. Биха били достатъчно, ако знаехме кога пристигат Флора и Адам. Предпочитам да не ходя на гарата да посрещам всеки влак, защото така ще предупредя Нед, че Адам още не е дошъл. Надявам се да мисли, че е изпреварил тялото на брат му.
— Но Кърли все пак наблюдава гарата, нали?
Младият мъж кимна.
— Дано да успее да ни предупреди навреме.
В неделя в хотела пристигна кратка телеграма:
„30 ЛЛ 8“
Беше подписано със „Си Си“.
— Адам няма да идва в Шайен — подаде с усмивка телеграмата на графа Джеймс. — Ще го посрещнем в осем сутринта на трийсети в Лукас Ландин, последната спирка на изток от града.
— Сигурен ли си, че е от Адам?
Лаконичното послание имаше много загадъчен вид.
— Си Си е име, което Адам знае, че само аз бих разпознал. Той е проявил предпазливост… и слава Богу… като гледам как наемниците на Нед не изпускат от очи гарата.
— Дали ще можем да се измъкнем незабелязано?
Въпреки че Джеймс и графът не мърдаха от стаите си, Нед може би беше научил за присъствието им в града.
— Хората ни ще могат да се оттеглят от Шайен един по един през следващите двайсет и четири часа. Щом дойде Джоузеф, ще го накарам да ги запознае със съдържанието на телеграмата. Двамата с теб ще тръгнем късно тази нощ и ще се видим утре вечерта в Лукас Ландин.