Джеймс бавно поклати глава.
— Не ми се вярва да захапе стръвта й, каквато и да е тя. Нед си има собствен стил — най-често напада от засада.
— Може би Изолда ще успее да го разубеди.
Точно това се опитваше да стори Изолда още от неделя, но Нед Сторхъм нямаше доверие на жените. Не че имаше нещо конкретно против почтеността на Изолда — съпротивата му се дължеше преди всичко на наивността му спрямо другия пол.
А предложението й се стори много странно дори на грубоватия и див жител на граничните райони.
— Бракът никога не ме е привличал, графиньо — повтаряше за стотен път той, докато разговорът се въртеше около обичайната тема. — Не искам сам да си сложа окови.
— Това ще бъде само една формалност, Нед, колко пъти трябва да го повтарям — уверяваше го Изолда, прикривайки с усилие раздразнението си.
Мозъкът на този човек беше толкова отпуснат, колкото стегнато и силно беше тялото му.
— Ако Адам умре, дъщеря ми ще наследи имотите му — обясни отново тя, седнала изпъната като струна, отрупаните й с пръстени пръсти стиснаха здраво дръжката на чадъра — наистина трябваше да напрегне волята си, за да не удари с него грубото му лице. Колко пъти още щеше да се наложи да му повтаря всичко това?
— Естествено всеки съд би я оставил при мен, под мое попечителство. В крайна сметка аз съм й майка. Каквито и указания да е дал в завещанието си Адам за настойничеството, знам един съдия в Монтана, който би постановил тя да бъде под моя опека. А една добра сума би накарала който и да е друг от колегите му да стори същото. Аз не искам земите на Адам. Ти обаче ги искаш. Желанията ми са насочени към парите му. Така че ако се оженим след като с него се случи някакво нещастие и той умре, като мой съпруг и втори баща на Люси, никой няма да задава въпроси, ако ти отстъпя земите. С благословията на съда аз ще мога да се оправя с богатството на малолетното си дете, така че и двамата ще бъдем доволни. А след известено време ще се разведем — в Монтана законът е толкова снизходителен към разводите. Помисли си, Нед, това не е ли много по-лесно, отколкото да атакуваш Адам и индианците от племето му, където сам ти можеш да бъдеш ранен или дори убит? Той е убиецът на брат ти, можеш да бъдеш сигурен в това, дори и да няма доказателства. А ти може да си следващият.
— Франк е постъпил глупаво.
По този въпрос Изолда беше съгласна с него, но сега не беше подходящо да изказва на глас подобно мнение. Всеки, който се опиташе сам да убие Адам, щеше да умре.
— Може би не е преценил правилно противника си — отвърна любезно тя.
— Дяволски права си. Постъпил е глупаво. Пък и пиеше много.
За първи път беше успяла да се приближи толкова близо до заветната си цел — да се сдобие с богатството на мъжа си, и тя възнамеряваше да се възползва на всяка цена от странното стечение на обстоятелствата, което беше направило възможен фактът Нед Сторхъм да стои до нея и да я слуша. Откъде би могла да знае, че Адам ще убие Франк? Как без намесата на съдбата би пристигнала в такъв подходящ момент в Шайен? Как сама би могла да нареди нещата така, че човекът, който отдавна мечтаеше за долината на мъжа й да бъде толкова наивен в отношението си към жените? Действително за нея беше истинско щастие, че глупостта течеше във вените на всички от семейство Сторхъм.
Нед от своя страна може би наистина беше наивен, когато ставаше въпрос за представителки на аристокрацията, отрупани с диаманти, но затова пък обикновено успяваше да вземе онова, което желае. Точно затова слушаше графинята — тя му предлагаше нагъл начин да се сдобие с долината Аспен. Не беше убеден, че планът й ще успее, нито пък че в крайна сметка няма да се опита да го измами. Независимо дали принадлежеше на мъж или на жена, той разпознаваше прикрития поглед. Графинята никога не гледаше в очите събеседника си. Това веднага му беше направило впечатление.
Той обаче разполагаше с отбрана банда и ако предложението й не успееше, винаги можеше да прибегне до първоначалния си план. Наистина при новината за убийството на графа можеше да избухне скандал, но така или иначе никой не желаеше тази земя да остане на индианците. Всички в околностите мечтаеха да притежават прекрасните пасбища. Миналата година правителството беше направило опит да преговаря за земите на север от Йелоустоун, но той беше завършил безуспешно. Неминуемо един ден тези територии щяха да станат собственост на белите. Това беше въпрос единствено на време.
Именно поради тази причина най-вероятно, разследването за смъртта на графа щеше да бъде само една формалност. В крайна сметка той беше наполовина индианец.
— Ето какво — каза Нед, като опитваше да се усмихне, но без особен успех. — Защо не тръгнеш с нас на север и по пътя ще решим какво да правим.