— Искаш да кажеш, че лекарите са й казали това. Вярваш ли им?
Той постоя безмълвен за миг, изумен от подобна възможност.
— Някои от тях са добри — отвърна най-после той. — Лекарката, която ни лекува от холера, беше наистина много опитна.
— Но лекарите не са видели Флора сега, нали? А признаците са очевидни. Гърдите й станали ли са по-чувствителни и леко уголемени? Чувства ли се непрекъснато уморена? Лошо ли й е всяка сутрин?
Младата жена се усмихна дяволито.
— Станала ли е по-страстна?
Очите му блеснаха за момент при последния й въпрос.
— Флора не би одобрила, че ти казвам това — отговори тихо той.
Но той наистина беше забелязал, че любвеобилността й е нараснала — нещо, което само до преди няколко дни мислеше за невъзможно.
— Не е нужно да вярваш на думите ми, Тсе-дитсира-тси. Почакай няколко седмици и сам ще се убедиш.
— Надявам се, че си права — каза много, много тихо младият мъж.
— Вече трябваше да има няколко деца — рече Пролетна Лилия. — Но новата ти жена е здрава и млада — ще може да те дари с много бебета.
Усмивката преобрази суровите черти на лицето му.
— Не знам дали наистина вярвам в това — бавно произнесе той, като че се опитваше да проумее новата идея. — Много скоро е — малко повече от три седмици.
— Бебето в нея е здраво и силно — то иска ти да разбереш за него.
— Тя не взима никакви предпазни мерки против забременяване — отбеляза спокойно Адам. — Каза ми, че никога не й се е налагало. Да не би все пак това да е холера или някаква друга болест?
Практичната му природа изискваше по-убедителни аргументи.
— Тя повръща само сутрин — припомни му Пролетна Лилия.
— Хм…
Гласът му звучеше нерешително.
— И преди е имала любовници… но никога не е забременявала.
Той поклати глава.
— След като може да има деца, защо това не се е случило досега? Тя е на двайсет и шест.
Младата жена повдигна рамене — едва забележимо движение, което обаче отричаше казаното от него. В усмивката й обаче се четеше разбиране за наивността му.
— Истински новак си по тези въпроси, Тсе-дитсира-тси. Спомняш ли си за жената на Белия лос? Беше безплодна през първите три години на брака им. А когато осиновиха сина на брат му, тя забременя. Или пък Хубава жена, която изля едно море сълзи, защото не можеше да има деца, но през лятото, когато победихме лакотите, откри че е бременна. Познавам още много жени, които са родили децата си след години на безплоден брак. Да продължавам ли да ти ги изброявам?
Той я погледна, леко усмихнат.
— Правилно ли долавям известно задоволство в гласа ти? — попита закачливо Адам.
— Разпознавам със сигурност онзи особен зеленикав нюанс, характерен за бременните — каза Пролетна Лилия. — Виждам го и по лицето на Флора.
— Кажи, че е истина…
Немият упрек, който изразяваха вдигнатите й вежди го накара да спре насред изречението си.
— Тази мисъл ми харесва — поправи се той.
Въздействието, което тя оказваше върху него, се отразяваше в очите му. В тях светеше надежда. После въздъхна, защото не можеше да си позволи да се отдава на такива безоблачни мечти, при положение че Нед Сторхам заплашваше живота му. Щеше да има предостатъчно време за блажени фантазии след като го разгроми.
— Ще се наложи да тръгна оттук доста скоро — въздъхна със съжаление Адам — суровата действителност го сграбчи отново. — Изглежда Нед Сторхъм и Изолда са се обединили срещу мен. Ще се погрижиш ли Флора да се чувства добре и ще поемеш ли грижите за Люси, когато на Флора й е лошо? Знам, че мога да те помоля за това.
— Обещавам, Тсе-дитсира-тси. Семейството ти ще бъде в безопасност под грижите ми. Но дали тя ще те остави да заминеш?
Въпросната тема за разговор се оказа наистина много деликатна, когато излезе на дневен ред седмица по-късно.
Адам беше отложил тръгването си колкото може повече, но на следващата сутрин трябваше да потегли без никакво отлагане повече. До ушите му беше достигнала вестта, че Нед Сторхъм беше пребродил околностите надлъж и нашир в търсене на хора, готови да рискуват живота си за злато. Наемниците му трябвало да се съберат в Елена в средата на месеца.
Още седем утрини, придружени с повръщане, най-после бяха убедили Флора в щастливия факт, че наистина е бременна и въпреки че все още не можеше да си обясни как и защо беше станало това, тя вече започваше да се чувства отговорна за зараждащия се в нея живот. Затова тя силно се възпротиви срещу всякакви планове, които можеха да изложат на риск живота на Адам.