Хванала юздите на своя кон и на този на Сторхъм, Флора обърна животните, скочи от седлото и ги пусна, за да може да се прицели необезпокоявана. След това пъхна ръка в джоба на панталоните си и извади малкия пистолет.
Имаше право само на иден изстрел.
Имаше само една единствена възможност да убие Нед.
А той все още се държеше на колене. Лявата му ръка висеше безжизнено. Револверът в дясната трепереше, но беше насочен срещу Адам, проснат върху тревата. Лявата страна на лицето му беше почервеняла от кръвта, изрисуваните му гърди също бяха окървавени. От дупката в рамото му продължаваха да се стичат алени струйки.
Флора вдигна малкия пистолет, подпря китка на лявата си ръка и се прицели в главата на Нед.
— Вече си мъртъв, Сер… — каза задъхано той, опитвайки се да спре треперенето на револвера, който беше насочил към Адам.
— Поздрави… Франк… от мен — изрече с усилие младият мъж, като успя да се изправи до седнало положение с помощта на ножа в ръката си.
От болката по челото му бяха избили едри капки пот.
— Ще го видиш преди мен, индианецо.
Пръстът му се намести върху спусъка.
С последната останала му сила, Адам вдигна дясната ръка над главата си и хвърли ножа.
Ножът беше дълъг двайсет и пет сантиметра, така че трябваше да бъде хвърлен с изключителна точност, за да се забие между второто и третото ребро, точно в сърцето на Сторхъм.
Той умря веднага.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Адам дойде в съзнание същата нощ край високите брегове на река Елк Ривър. Луната се бе скрила за известно време зад висок връх от пясъчник, но небето беше осеяно с безброй звезди, които блестяха като безупречни диаманти. Когато обърна глава, за да види луната, появила се отново иззад скалите, младият мъж видя вървящата до носилката му Флора.
Той се усмихна.
— Усетих уханието ти и разбрах, че съм жив.
— Благодарение на истинско чудо и то само заради проклетите ти разбирания за кавалерство.
Знаеше защо не беше нападнал Нед Сторхъм с пушката си и в часовете, последвали смъртта на Нед, настроението й варираше от гняв до облекчение.
— Раните ми винаги минават бързо.
— Значи и преди си постъпвал глупаво — смъмри го тя.
— Особено през една нощ — отвърна с усмивка той, — когато заведох една дама до постройката за файтоните в дома на съдия Паркман.
— Тогава поне нямаше опасност да те застрелят — измърмори тя.
— Не бях съвсем сигурен в това.
Младата жена се усмихна.
— Ти си непоправим.
— И дяволски щастлив, че те имам.
Той протегна ръка.
— Докосни ме, за да съм сигурен, че това е истина. Че действително си тук. Небето е толкова красиво, че това би могло да бъде и сън.
Малката й ръка се мушна в неговата и двамата усетиха същото необяснимо привличане, което ги беше поразило още през онази нощ във Вирджиния Сити.
— Не трябваше да се приближавам на повече от един изстрел разстояние от Нед — каза тихо Флора. — Би могъл да отвърнеш: „Аз ти казах да не го правиш“.
Беше я предупредил, че присъствието й щеше да изложи него и цялото мероприятие на опасност.
— Постъпи много смело, като ми се притече на помощ, биа. Държа се като истински воин. А човек никога не знае как точно трябва да действа в битката. Все още не съм се научил.
— Трябва да ми покажеш.
— Надявам се вместо да правим това, да можем най-после да се порадваме на малко мир и спокойствие — отговори дипломатично той. — Предпочитам да отглеждам коне.
— В това наистина мога да ти помагам.
— А аз мога да ти помогна в тълкуването на нашата култура на абсароките. Договаряме ли се?
— Това би ми се понравило много — прошепна младата жена.
Обхвана ги такова чувство на задоволство, като че можеха да сторят всичко, стига само да бъдат заедно, като че можеха да видят неща, незабележими за другите, като че тази нощ луната блестеше единствено за тях.
— Не трябваше да ходиш пеш — каза Адам. — Ще кажа на някой да доведе кон за теб.
— Движим се толкова бавно, че се чувствам прекрасно. Пък и повръщам само сутрин. Освен това Пролетна Лилия каза, че движението е много полезно за бебето.
— Но тя сигурно не е имала предвид ужасното напрежение, което преживя днес — отвърна сухо той. — Ако тя ще се превръща в най-неоспоримият авторитет за теб, ще трябва да поговоря с нея.
— Тя няма да те послуша. Казва, че мъжете не знаят нищо за бебетата.
— Аз обаче имам намерение да науча колкото може повече по този въпрос — стисна нежно пръстите й Адам. — Не искам да оставам встрани…