— …този път ли?
— Ако нямаш нищо против — отговори благо той. — Мисълта, че носиш моето бебе…
Той спря да говори, защото гласът му му изневери. Измъченото му тяло, чувствата му — изведнъж не можеше да ги контролира. Образът на Нед Сторхъм, който за малко не отне живота му, беше жив в съзнанието му. Налегнаха го и неприятни спомени за бременността на Изолда.
— Смазан съм от емоции — прошепна той. — И много щастлив.
— Знам — отвърна тихо Флора, не по-малко щастлива от него. — Това е заради бебето, което ми казваха, че няма да мога да имам.
— Ах-бадт-дадт-деах ни дари с него.
— Ти ме дари с него — промълви тя.
Нямаше миг през деня, в който да не мислеше с радост за растящото в нея бебе.
— Брат или сестра на Люси.
— Мога ли да й кажа?
Очите му блеснаха на лунната светлина — приличаше на възбудено момченце.
— Доколкото познавам Люси, тя най-вероятно вече е подочула нещичко от разговорите на тази тема. Да, кажи й. Кажи на всички, на целия свят.
— Да не би лейди Флора да е също възбудена? — пошегува се той.
— Това е истинско чудо, скъпи, или поне според лекарите е такова, така че не само съм много впечатлена от твоята мъжественост, ами се чувствам на седмото небе от щастие.
— Още щом мога отново да мърдам, без да крещя от болка, ще се погрижа да добавя още нещо към определението ти за върховно щастие — усмихна се младият мъж.
— Дори не смей да мислиш за каквото и да е движение през следващите седмици. Знаеш ли, че малко оставаше кръвта ти да изтече, а ако Хенри не беше извадил куршума от рамото ти, най-вероятно щеше да умреш от инфекцията. В никакъв случай не трябва да мърдаш в продължение на доста дълго време.
— Да, скъпа.
Той нямаше намерение да чака седмици. Усмивката му обаче я успокои, а когато отвърна: „Както кажеш“, тя трябваше да бъде нащрек — подобно разкаяние и покорност не бяха типични за Адам Сер.
Те останаха в лагера на Четиримата вождове докато раните на Адам зараснаха. Тъй като традицията на абсароките даваше право на един воин да има повече от една съпруга, малко след пристигането си двамата с Флора се ожениха. На скромната церемония присъстваха всички обитатели на селцето. Тя бе отпразнувана с двудневни веселби и танци. През първата им брачна нощ Флора първоначално се противопостави, когато Адам пожела да изпълни съпружеските си задължения. Той обаче беше много настоятелен и не след дълго нейната съпротива и неговата болка бяха забравени благодарение на удоволствието, които си доставяха един на друг.
След двуседмично лечение Адам вече не можеше да си намери място, неговата отстъпчивост и покорност като пациент бяха се изчерпали. Една сутрин в края на септември, след като мълча мрачно по време на закуската, и след като Люси изхвръкна навън, за да играе, той рязко се изправи от мястото си край огъня, чиито пламъци бе наблюдавал, и каза:
— Днес се връщаме в долината Аспен.
— Не трябва да яздиш още — възпротиви се Флора. — Разстоянието е доста голямо.
Тя прекъсна работата си — оправяше леглото — и го погледна.
— Главата ти все още не е минала. Рамото те боли при най-малкото движение. Не, няма да тръгвам.
— Ще тръгнеш.
Той я гледаше втренчено.
— Не понасям заповеди — отвърна язвително тя.
— Добре. Двамата с Люси тръгваме. Ела по-късно. Ох, по дяволите — въздъхна дълбоко той, — извинявай, но не мога да остана така дори само още един ден. Направих всичко, което се очакваше от мен, ядох само полезни и хранителни неща, взимах лекарствата си, почивах, докато станах деликатен като жена. Чувствам, че ще полудея. Не съм виждал нито конете си, нито ранчото от месеци. Моля те, ела. Ако искаш, ще се движим на малки преходи. Просто искам да се прибера в къщи.
Той произнесе последните думи с такъв копнеж, че Флора разбра колко усилия бе положил, за да не я разочарова, но и колко нетърпелив бе да види отново своята долина.
— Ако обещаеш, че ще вървим бавно.
Той се усмихна утешен — беше му олекнало.
— Всичко, което желаеш.
— Желая да остарея заедно с теб, а не да гледам, как умираш от раните си.
— Ще пътуваме цяла седмица. Това достатъчно бавно ли е?
От смъртта на баща си не беше обсъждал с никого личните си проблеми и решения — той сам, без ничия намеса, ръководеше живота си. Фактът, че се съобразяваше с нечие друго желание или мнение показваше какво значение бе придобила за него любовта му.
В крайна сметка се споразумяха за пет дни. Пътуваха бавно, като че бяха тръгнали на екскурзия, и се наслаждаваха на прекрасния есенен пейзаж. Дърветата и храстите бяха се пременили в златни и огненочервени одежди, а въздухът беше толкова кристално чист, че се виждаше ясно мили напред. Тъй като графът и хората му бяха останали в лагера, за да продължат работата си, те за първи път бяха съвсем сами, само тяхното малко семейство. Когато преминаха дефилето, което водеше към долината Аспен, спряха конете си на хребета, от който се разкриваше чудесна гледка към плодородната долина, а Адам се протегна и хвана ръката на Флора.